Крис Картър - Престъпен ум

Лушън кимна.

— Да, така е, но виж, и аз отивам натам. Може да те изпратя.

— Сигурен ли си?

— Да, разбира се. Отивам в центъра «Бектън», който е точно срещу лабораторията «Дънам».

— Какъв късмет. — Карън преметна раницата на дясното си рамо. — Е, ако не те притеснявам, би било чудесно. Много ти благодаря.

И после, със замислено изражение на лицето, Лушън я погледна изпод вежди.

— Чакай малко. — Той насочи пръст към нея. — Ти беше на лекцията по разследваща психология и противозаконно поведение тази сутрин, нали? — Изпълнението му можеше да му спечели място в театрално училище.

На лицето на Карън се изписа изненада.

— Да. И ти ли беше там?

— Седях отзад. Правя докторска дисертация.

Тя се изненада още повече.

— И аз. Наскоро се прехвърлих от Юнивърсити Колидж в Лондон.

— Еха, Лондон? Винаги съм искал да отида в Лондон. — Той протегна ръка. — Аз съм Лушън, между другото.

И така те станаха приятели.

Лушън вече знаеше, че ще убие отново. Преди осем месеца бе започнал да фантазира как ще го направи и колкото повече мислеше за това, толкова по-трудно му ставаше да контролира импулсите си. Запознанството с Карън Симпсън го изпълни с чувство на огромно облекчение, сякаш бе намерил отдавна изгубено парче от картинен ребус, който от месеци измъчваше съзнанието му.

Не искаше да се престарава обаче. Знаеше, че другите ще ги видят заедно, затова не трябваше да изглежда така, сякаш е най-добрият приятел на Карън или че проявява романтичен интерес. Това щяха да са първите хора, на чиито врати щяха да почукат властите, след като тя изчезнеше. Не, Лушън внимаваше да изглежда само като един от приятелите на Карън. Дори по-скоро познат, отколкото приятел.

Планирането отне още шест месеца. Четири от тях бяха прекарани в търсене на тайно място, където да закара Карън и да действа спокойно, без да бърза и необезпокояван. Най-после намери изоставена барака, скрита навътре в гората край езерото Солтънстол, подобна на онази в Ла Хонда. Беше сигурен в едно — че ще одере жива Карън. Именно одирането му достави най-голямо въодушевление в онази нощ със Сюзън. И това означаваше, че ще трябва да държи в плен Карън най-малко няколко часа.

Обаче искаше и да експериментира. Не му се щеше да я удуши, както бе направил със Сюзън. Искаше да опита нещо ново, нещо различно. Идеята му хрумна една сутрин, когато негов приятел, който преподаваше молекулярна, клетъчна и еволюционна биология в Йейл, му разказа за експеримент в лабораторията «Пиърс», който се беше объркал лошо. Докато приятелят му описваше какво се е случило, Лушън почувства, че кръвта му запулсира във вените. Сега знаеше как иска да умре Карън.

Университетът Йейл затваряше за лятото в средата на май. Лушън чакаше с нетърпение деня и планираше, за да изиграе картите си безупречно.

През април той попита Карън дали смята да се върне в Англия за лятната ваканция.

— Шегуваш ли се? — отвърна тя. — Лятото в Англия е като мека пролет тук. С нетърпение очаквам първото си лято в Щатите.

— Тук ли ще останеш?

— Не. Мисля първо да отида в Ню Йорк. Винаги съм искала да видя Ню Йорк, Бродуей, всичко. Може да си направя нова татуировка. Там има страхотни ателиета. След това смятам да посетя Флорида и крайбрежието. Да прекарам няколко дни на плажа. Ненапразно го наричат Слънчевия щат, нали? — усмихна се Карън.

— И сама ли смяташ да правиш всичко това? — зададе ключовия си въпрос Лушън.

Тя повдигна рамене.

— Предполагам. — Карън го погледна с любопитство. — Но може да си взема спътник. Какво ще кажеш, Лушън? Ще бъде забавно… Ню Йорк, после плажът?

Той съзря удобната възможност, но се намръщи и побърза да се извини. Каза, че вече си е намерил работа за през лятото. Знаеше, че ако се съгласи, Карън вероятно ще каже на някого — приятел, преподавател или на родителите си, че ще пътуват заедно. И после, ако тя не се върне от лятното си пътешествие, но Лушън е тук, името му ще бъде на първото място в списъка на заподозрените от полицията. От друга страна, ако Карън изчезне, докато уж пътува сама, хората ще започнат да си задават въпроси много по-късно. Мнозина ще предположат, че тя се е отказала от Йейл след една година там и се е върнала в Англия. Вероятно едва когато родителите ѝ започнат да се тревожат, че Карън не се обажда, ще забият алармени звънци.

Срещнаха се отново само пет дни преди лятната ваканция и Карън му каза, че смята да замине за Ню Йорк и Флорида след четири дни. Това даваше на Лушън три дни за подготовка. Той обаче педантично организираше нещата от два месеца и бе уредил почти всичко. Оставаха само няколко контейнера с химично вещество и знаеше точно откъде да си ги набави.