Крис Картър - Престъпен ум

Жената видя непознат с окървавени дрехи, който лежеше там, където трябваше да е гаджето ѝ, и я гледаше право в очите, пъхнал двата ѝ пръста в устата си.

Хънтър престана да чете и затвори тетрадката.

Специален агент Тейлър неспокойно отстъпи крачка назад и изпи остатъка от уискито си на една глътка.

— Къде са другите? — попита Робърт и кимна към тетрадката.

— Тази е единствената — отвърна Кенеди. — В другите тетрадки, намерени в къщата в Мърфи, няма нищо. Няколко рисунки и скици, но нищо друго. Нищо като това.

— Трябва да има още. — Гласът на Хънтър прозвуча малко озадачено. — Сигурен ли си, че агентите са проверили всички книги и тетрадки, които са открили?

— Да — потвърди Кенеди. — Лушън сигурно ги държи другаде или дори разпръснати на различни места. Не бих се изненадал. Това е още нещо, което трябва да разберете по време на разпитите.

Погледът на Хънтър стана по-твърд.

Кенеди го разчете. Умората започна да личи в дрезгавия му глас, който вече приличаше на грачене.

— Виж, Робърт, няма как да одобря онова, което е извършил Лушън, но ако си прав и той е записал в тетрадки всичко, което е направил и изживял, тогава стореното е сторено и не може да се промени. Ако тетрадките наистина съществуват, по-добре да ги намерим. Първо, те ще представляват доказателство в случай със серийни убийства, който несъмнено ще влезе в историята. Второ, познанията за психиката и поведението на престъпника, които ще получим от тези записки и текстове, може да променят съотношението на силите в борбата ни срещу рецидивисти, упражняващи крайно насилие. Като полицай и психолог, ти знаеш много добре това, Робърт.

Хънтър нямаше довод, с който да възрази.

— Нямаше ли нищо в складовото помещение в Сиатъл? — попита Кортни.

— Не, освен фризера с отрязаните части на тела — отговори Кенеди.

Тримата се замислиха.

— Проверих в шерифския отдел на окръг Скот, Мисисипи — продължи по-нататък Кенеди. — Преди двайсет и една години Джед Дейвис и приятелката му Мелани Роуз са били намерени заклани в къщата в покрайнините на Форест Сити, където са живеели. Намерила ги майка ѝ, която отишла да им занесе домашно приготвен ябълков пай два дни след произшествието. Никой не е арестуван. — Кенеди млъкна за ефект и за да си поеме дъх. — Според съдебния лекар главата на Мелани Роуз била отсечена с кухненски нож и оставена на масата в дневната. Това било първото нещо, което видяла майка ѝ, когато надникнала през прозореца. — Той погледна Хънтър. Изражението на лицето му беше мрачно. — Убил я е само защото е била там, Робърт. Заклал я е за чисто удоволствие.

Хънтър затвори очи и стисна устни.

— Ти прочете разказите — добави директорът. — Написани са в деня, след като Лушън е убил двамата. Мисълта и думите са ясни и свързани, а не истерични или поне нервни. Всички знаем, че това говори за емоционално равнодушие. Както ти каза, разказите му са като изследване на онова, което става в ума на един зловещ убиец — как мисли, какво чувства и какво го мотивира — преди, по време и след всяко нападение. Наречи ме егоист, Робърт, но аз искам тези знания. Нуждаем се от тях. Ако тетрадките съществуват, искам ги.

Хънтър се приближи до прозореца и погледна навън. Нощта и дъждовните облаци бяха затъмнили небето, но това някак му помогна да види нещата по-ясно и да проумее нещо, което досега не разбираше. И се прокле, че не го е осъзнал по-рано.

— Мисля, че ще ги имаш, Ейдриън. Защото Лушън иска да ги имаш.

Тейлър се намръщи и го погледна накриво.

— Какво искаш да кажеш?

— Всичко е било планирано — заяви Хънтър.

Погледите на Кортни и Кенеди станаха още по-озадачени.

— Какво е било планирано, Робърт?

— Да го заловим. — Хънтър се обърна с лице към тях. — Е, може би моментът не е бил изчислен сто процента. Може би Лушън е искал да продължи да убива още известно време. Не е можел да предвиди произшествието в Уайоминг, което ни доведе до него, но според мен винаги е разчитал, че един ден ще бъде заловен.

Кенеди се замисли и след няколко секунди разбра какво има предвид Робърт.

— Защото какъв е смисълът да напише енциклопедия за убиването и поведението и мотивацията на убиеца, ако никой няма да я прочете… или да я изучава, нали?

Хънтър се съгласи мълчаливо.

Тейлър обаче не беше толкова убедена.

— Да, но тогава защо ще иска да го хванат? Можеше да уреди тетрадките да бъдат предадени на ФБР или да ги изпрати анонимно.