Крис Картър - Престъпен ум

Робърт се върна на написаното на страниците.

Беше късно. Току-що си бях поръчал третото двойно шотландско уиски. И не търсех нищо и никого. Исках само да се напия, това беше всичко. Всъщност много ми се искаше да се разкарам оттам. Случайно се бях озовал във Форест Сити, Мисисипи. Не си бях запазил стая в хотел. Реших да се напия, да заспя в колата на паркинга, да се събудя по някое време на другия ден и да потегля.

Нещата обаче не се развиха така.

Седях в далечния край на бара и си траех, гледайки да не се набивам на очи. Нямаше много клиенти. Барманът се опита да се държи дружелюбно и да поведе разговор, но аз го отрязах.

Докато ми наливаше следващото питие, в заведението влезе нов посетител. Едър мъж, много по-едър от мен — смесица от мускули и мазни тлъстини. Беше и по-висок от мен, най-малко десетина сантиметра. Барманът му викаше Джед.

Косата на Джед беше толкова къса, че се зачудих защо просто не обръсне главата си. Той имаше нащърбен белег с формата на полумесец под брадичката. Очевидно някой го беше ударил в лицето със счупена бутилка. Носът му също беше чупен повече от веднъж, а дясното му ухо беше някак безформено, сякаш го бяха премазали върху черепа му. Не беше необходимо да си много умен, за да разбереш, че Джед обича да се бие.

Той седна до бара през четири столчета вляво от мен и в същия миг двама други клиенти, които бяха на масите зад нас, станаха и си тръгнаха.

Джед, изглежда, не беше всеобщ любимец.

Той вонеше на евтин алкохол и спарена пот.

— Дай ми една шибана бира, Том — извика Джед с леко провлачен глас. Зениците му бяха огромни като чинии, определено беше зареден с нещо по-силно от алкохол.

— Стига, Джед. — Барманът се поколеба, опитвайки се да запази спокоен тон. — Късно е и със сигурност си пил достатъчно за тази вечер.

Челото на Джед Булдога се намръщи още повече.

— Не ми казвай, че съм пил достатъчно, да ти го начукам, Том. — Гласът му се повиши с няколко децибела и още един клиент се изниза през вратата. — Ще ти кажа, когато съм пил достатъчно. А сега ми дай проклетата бира, преди да съм ти го заврял в курвенския малък задник.

Том извади бутилка бира от хладилника, отвъртя капачката и я сложи на бара пред Джед.

Джед я надигна и я изгълта половината на три големи глътки.

Не съзнавах, че съм се втренчил в него, докато той не се обърна към мен.

— Какво зяпаш, да ти го начукам? — попита и отмести бутилката настрана. — Да не си педал?

Не отговорих, но и не отместих поглед от него.

— Попитах те нещо, педал. — Джед отново отпи от бирата си. — Е, харесваш ли онова, което виждаш, педал? — Той вдигна дясната си ръка, сви бицепса си като културист и после ми изпрати въздушна целувка.

Бях хипнотизиран от тази торба с лайна на име Джед.

— Хайде, Джед — опита да се намеси барманът, който явно предугаждаше какво ще се случи. — Остави човека. Той иска само да си пийне на спокойствие. — Погледна ме с изражение, което говореше: «Моля те, тръгни си, пич. Няма да искаш тези неприятности, повярвай ми».

Не помръднах. Вероятно дори не мигнах.

— Затваряй си плювалника, Том — каза Джед и заканително насочи пръст към него, но гледайки мен. — Искам да знам защо на този педал му харесва толкова много да ме гледа. Искаш да изчукаш един истински мъж тази вечер? Това ли е, педал? — С две ръце посочи огромния си корем.

Бавно плъзнах очи по дължината на тялото му и това, изглежда, го вбеси неимоверно много. Джед стисна челюсти от гняв. Лицето му се зачерви още повече и той заплашително стана от столчето.

И това беше отключващият механизъм.

Не беше отвратителното му държане, нито миризмата, обидите или фактът, че беше толкова невъобразимо грозен, та вероятно се страхуваше да се погледне в огледало. Не беше дори това, че не ме остави да се напия на спокойствие, а фактът, че си мислеше, че може да наложи превъзходството си над мен. Това ме изкара извън релси.

И тогава осъзнах, че Джед ще умре тази нощ.

Хънтър престана да чете и погледна Кенеди.

Въпреки че гледаше думите на обратно, Кенеди следеше очите му и знаеше точно къде е спрял.

— Чети по-нататък — каза той. — Има неочакван обрат.

Не се изправих срещу Джед. Не и там. Нямаше да вляза в юмручен бой с него на публично място. Това би било твърде безразсъдно.

Оставих трийсет долара на бара, за да платя питиетата си, станах и отстъпих две крачки назад.

— Какъв е проблемът, педал? — попита Джед, размахвайки ръце като рапър от гето. — Уплашили се?