Крис Картър - Престъпен ум

— Защото е експериментирал.

Директорът стисна с два пръста носа си, сякаш почувства, че го заболя главата.

— В университета Лушън не се съмняваше в теориите за садистичните актове — каза Хънтър. — Той знаеше, че те се основават на достоверни разкази на заловени извършители, но е бил обсебен от чувствата, описани от извършителите.

Кенеди си спомни нещо, което убиецът беше казал по време на единия разпит.

— Искал е да ги преживее.

— Навремето той не го казваше с много думи — съгласи се Хънтър, — но сега знам, че е искал точно това — да експериментира. И това го прави толкова различен от повечето психопати, които съм срещал.

Кенеди любопитно повдигна вежди.

— Знаем, че Лушън е убил Сюзън. Тя е първата му жертва. Нея е удушил — обясни Робърт. — Но ако сравним убийството ѝ с последните, двете жертви в багажника, методът на действие, нивото на насилие, всичко се е увеличило неимоверно много. Готов съм да се обзаложа, че насилието във всяко убийство, което той е извършвал, е нараствало стъпка по стъпка. Но то ескалира не защото Лушън се води от неконтролируеми подтици.

— Прави го съзнателно — обади се Тейлър, подемайки нишката на мисълта на Хънтър. — Прави го, защото иска да знае как ще се почувства, докато упражнява все повече насилие.

— Каква ужасяваща мисъл — отбеляза Кенеди. — Нивото на решителност и самодисциплина, което трябва да имаш, за да извършваш ескалиращи убийства в продължение на двайсет и пет години, е умопомрачително. И смяташ, че го е правил само за да преживее чувството?

Хънтър се беше замислил, паметта му изравяше нещо, забравено отдавна.

— Да ме вземат дяволите! — възкликна той.

— Какво? — попита Кенеди.

— Не мога да повярвам, че Лушън наистина го прави — измърмори Робърт.

— Какво прави?

— Мисля, че пише енциклопедия.

Рамото на Кенеди се схвана, той почувства, че го побиват смущаващи тръпки — нещо, което не се случваше много често, когато се занимаваше с разследване на ОБН. Зачака Хънтър да продължи.

— Спомням си една от дискусиите ни от онова време. — Паметта на Робърт ровеше в миналото. — Мисля, че беше през втората ни година в университета. Обсъждахме емоционалните отключващи механизми и стимули в престъпления, извършени с изключително насилие — какви психологически фактори могат да накарат някого садистично и брутално да убива и да продължава да го прави отново и отново.

— Да? — заинтригувано каза Кенеди.

— Тогава разполагахме само с няколко теории на психолози и психиатри, както и с разкази на заловени убийци. Имайте предвид, че прословути убийци канибали като Джефри Дамър, Армин Майвес и Андрей Чикатило още не бяха заловени. Нямаше публикувани техни разпити, разкази и мисли.

Кенеди и Тейлър кимнаха едновременно.

— Както споменах — продължи Хънтър, — Лушън не се съмняваше в достоверността на литературата по този въпрос, но не беше много убеден в повечето психологически теории. Често повтаряше: «Как могат да са сигурни!».

— Нямало е как — прекъсна го Тейлър. — Затова са теории, а не факти.

— Именно — съгласи се Хънтър. — И Лушън го разбираше.

— Но не е бил удовлетворен — заключи Кенеди.

— Не. И в онзи ден той предложи нещо толкова екстравагантно, че съвсем бях забравил за него.

— Какво?

Робърт си пое дълбоко дъх, докато се опитваше да си спомни подробностите.

— Сюрреалистичната вероятност някой да стане убиец само за да експериментира — отговори той. — Лушън искаше да докаже колко новаторско би било за психологията на престъпното поведение, ако някой напълно нормален човек започне да убива, да ескалира насилието до различни нива и да експериментира с различни методи и фантазии, докато в същото време си води подробни записки за всичко, включително чувствата и психическото си състояние в момента и след всяко убийство. Нещо като задълбочено изследване на ума на убиеца, написано от самия убиец.

Тялото на Кенеди се напрегна, борейки се със същите смущаващи тръпки, които бе почувствал преди малко.

— Лушън вярваше, че достатъчен брой такива достоверни разкази, ще станат енциклопедия на познанието, нещо като библия за учените, които изследват престъпното поведение.

Кенеди се почеса по лявата буза. Не можа да не си помисли, че колкото и абсурдно да звучи, Лушън е прав. Ако съществуваше, такава книга би се оказала безценна и вероятно щеше да бъде най-полезният справочник за криминолози, психолози, полицаи и агенти в целия свят. Подобна книга, особено ако е написана от човек, завършил криминална психология, който разбира значението на такава информация и знае точно какво да добави, несъмнено би станала библия в непрестанната борба с този род престъпност.