Крис Картър - Престъпен ум

За миг ми се стори, че очите му се опитват да се фокусират върху завесата на душа. Може би беше забелязал цепката, която бях срязал, не бях сигурен, но разбрах, че това е подаденият знак да действам.

Бях толкова зареден с адреналин и вълнение, че сигурно съм се движил два пъти по-бързо от нормалното. Мозъкът и рефлексите на Джед бяха толкова прецакани от алкохола, наркотиците и съня, че щеше да реагира два пъти по-бавно от нормалното. Той изобщо не видя, че връхлитам.

С лявата си ръка дръпнах настрана завесата на душа, докато вече изтласквах напред тялото си. Дясната ми ръка с ножа също се движеше бързо, описвайки висока дъга от дясно наляво.

Острието се заби точно където исках — във врата и гърлото на Джед. Комбинацията от остротата на ножа и силата на замаха би била смъртоносна за всеки. Ножът сряза кожата и мускула, сякаш бяха от оризова хартия. Съдейки по количеството на артериалната кръв, която бликна като фонтан във въздуха и изпръска първо лицето ми и после завесата и стената зад мен, разбрах, че съм срязал и двете югуларни вени на Джед. Бях разкъсал и трахеята му. Очите му се спряха на мен за миг, но не бях сигурен дали ме позна и дали дори изобщо разбра какво става.

Беше ми все едно. Тялото ми вече се рееше във въздуха от екстаз. Сграбчих главата на Джед с лявата си ръка и я дръпнах назад, разкривайки фаталната рана. Достави ми удоволствие да гледам как кръвта извира от шията му, излива се като водопад по тялото и се пени в устата му. Гласните му струни произвеждаха само сподавен клокочещ звук. Държах го в тази поза, докато обезумелите му очи угаснаха. Докато клокочещият звук заглъхна. Докато тялото му се превърна в инертна маса.

След като то се свлече на пода, аз останах в банята още седем минути, все още опиянен от естествените химични вещества, които ми предоставяше мозъкът ми. Не изпитах вина. Нито угризения.

Измих лицето и ръцете си, но не бях много загрижен за дрехите си. Щях да ги изгоря веднага щом изляза от къщата.

Време беше да тръгвам.

Съдбата обаче е странно нещо. Докато вървях по късия коридор и минавах покрай спалнята на Джед, нещо привлече погледа ми и спрях. Вратата беше широко отворена и тогава я видях за пръв път.

Трудно ми беше да повярвам, че голяма торба от човешки изпражнения като Джед има приятелка. Разбрах, че не му е съпруга, защото нито единият от двамата не носеше венчален пръстен. И все пак той имаше гадже и то спеше на леглото. Изненадващо, жената не беше огромна и грозна като Джед. Имаше къса черна коса, високи скули, изящни устни и гладка кожа с цвета на мед. Беше привлекателна, при това много. За мен винаги ще остане загадка как се беше заиграла с Джед.

Застанах до вратата и се втренчих в нея. Все още бях в еуфория от прерязването на гърлото на Джед. Как би могъл някой, надрусан с любимия си наркотик, да отмине, когато безплатно му предлагат още?

Тялото ми отново затрептя и за втори път в онази нощ почувствах, че спусъкът в главата ми е натиснат. Реших да не се боря повече с импулсивните подтици и предпазливо и тихо влязох в стаята и легнах в леглото до жената. Усетих топлината на мястото, където беше лежал Джед.

Не помръднах двайсет и две минути. Лежах там, гледах спящата приятелка на Джед, чаках, вдъхвах уханието на косата ѝ и усещах топлината на тялото ѝ, толкова близо до моето.

И после тя се раздвижи.

Претърколи се и сложи ръка върху гърдите ми в сънена прегръдка, както правят двойките. Очите ѝ останаха затворени. Ръката ѝ се плъзна към рамото ми и не можах да се сдържа. Хванах ръката ѝ, доближих я до устните си и започнах да я целувам и да ближа пръстите ѝ, които имаха мириса и вкуса на крем за ръце.

Предполагам, че целувките и близането ѝ доставиха удоволствие, защото тя тихо изстена и бавно преметна крак върху мен. Подсъзнателно обаче, и напълно разбираемо, жената усети, че не докосва огромното туловище на Джед. Беше свикнала с него. Нервните окончания на крака ѝ го регистрираха, но задрямалият ѝ мозък разкодира сигналите едва след няколко секунди. Тя се намръщи още преди да примигне и да отвори очи.

Светлината в стаята беше слаба. Сияеше само пълната луна, която сега беше ниско на небето зад отворения прозорец на източната стена. Лицето ми беше скрито в сянка.

Предполагам, че не се бях измил добре, както мислех, защото в същия миг капка от кръвта на Джед се стече от косата ми по челото, веждата и накрая върху бялата калъфка на възглавницата.

Жената отново примигна, този път нервно и уплашено. Мозъкът ѝ, който регистрира, че нещо не е наред, и усети опасност, бързо се разсъни. Тя дръпна глава няколко сантиметра назад, за да могат очите ѝ да се фокусират по-добре, и когато това стана, те се смразиха от страх.