Стивън Ледър - Гладният призрак

— Не ми казвай нищо — изръмжа й той. — Просто не ми говори.

Софи стоеше с група приятели до голяма отрупана с храни маса, оформена като пиратски кораб. Когато го зърна, тя подскочи:

— Чичо Патрик! — изписка детето и хукна към него, развяла русите си коси. Той я вдигна със свободната си ръка и я притисна към себе си. Тя го прегърна с такава сила около врата, че направо му спря дъха. — Леле! — възкликна Софи. — Страхотен си! Ела да те запозная с приятелите.

Детето отпусна прегръдката си и се смъкна на пода. Беше облечена с копринена блузка на бели и червени райета и широки черни панталони. На кръста й в черен колан с голяма сребърна катарама беше подпъхната розова пластмасова сабя. Около врата си носеше гердан от злато с диаманти, който той не беше виждал преди.

Тя забеляза, че го гледа, и посочи с пръстче:

— Това ми е подарък за рождения ден от татко. Нали е красив?

— Прекрасен е — кимна той. Сигурно струваше няколко хиляди пъти повече от неговото парцалено куче. Подаде й пакета, Софи го сграбчи жадно и разкъса опаковката. Видя играчката и хлъцна от радост:

— О, чичо Патрик, страхотно е! — Притисна кучето към гърдите си и зарови лице в козината, а после го отдалечи от себе си, за да го разгледа. — Толкова е сладко! Никога не съм получавала по-хубав подарък! Благодаря ти!

Дуган се почувства по-добре и й позволи да го издърпа за ръката към приятелите си.

— Аз ще остана с възрастните — извика подире му Цвете.

Чак след известно време той успя да се откъсне от тълпата млади пирати, които го бяха обградили отвсякъде, приближи се към Джил и размаха пластмасовата сабя. Тя се усмихна широко и му подаде чаша бира:

— Ожадня ли, пирате?

Дуган отпи и се засмя:

— По-весело е, отколкото си го представях — каза той. По мустаците му остана пяна и Джил посегна да я изтрие с кърпичката си.

Родителите, основно китайци, сред които тук-там се срещаха неколцина европейци, стояха около препълнения бюфет, помежду им се промъкваха сервитьори с табли с напитки, а един фокусник забавляваше децата. Той също беше облечен като пират, както и факирът, който караше децата да затаяват дъх, като жонглираше със саби и гълташе ножове. На масата до двойната врата бяха подредени малки дървени сандъчета, всяко от които съдържаше карта за скрито съкровище и златна монета. Подаръци за децата.

— Ти ли подреди всичко това? — попита Дуган.

Джил поклати глава:

— Не, Саймън нае дизайнер. Професионален организатор на такива тържества. Казваш му темата и какво искаш, а той прави останалото. Искаш ли нещо по-специално за следващия си рожден ден?

— Да не си и помислила! Къде е Цвете?

Тя посочи към бюфета.

— Там е. Със Саймън. Пат, тя е невероятна. Къде я намери?

Брат й сви рамене.

— По-скоро тя ме откри. Красива е, нали?

— Да, и освен това и много приятна. Интересува се от всичко и от всеки. Напълно различна от мацките, с които излизаш обикновено.

— Благодаря ти, сестричке.

— Знаеш какво искам да кажа. Ходил си с фантастично красиви момичета, чийто коефициент на интелигентност едва достига температурата в стаята. Цвете е много умна, но не парадира с това. Саймън я хареса.

Загледаха се как Цвете разговаря с шефа на триадата, слуша го внимателно, хванала чашата си с две ръце. Дуган докосна обецата на ухото си.

— Тя е различна, нали? — попита той тихо. — Честно казано, не мога да разбера защо тръгна точно с мен.

Джил уморено въздъхна:

— Престани да се подценяваш, за бога! Непрекъснато те слушам как се оплакваш, че остаряваш, нищо не си бил постигнал и не знам какво ли не. Цвете те обожава. През цялото време, докато разговаряше с нас, все поглеждаше към теб с усмивка. Само че ти не забеляза, защото беше много зает да се правиш на пиратски капитан. Трябва да се вгледаш в себе си, братко. Ти си висок, красив и много по-интересен от онези тъпи ченгета, с които дружиш. Нужна ти е само една жена, която да ти покаже как да използваш природните си дадености и да те научи да се храниш здравословно. — Сестра му го изгледа от глава до пети. — И честно казано, вкусът ти към облеклото е малко съмнителен.

Засмяха се и Цвете се обърна. Махна на Дуган, каза нещо на Саймън и двамата се приближиха. Цвете го хвана за ръката и го целуна по бузата. Вдигна се на пръсти, приближи уста до ухото му и прошепна:

— Ще си ходим ли?

— Разбира се — каза той и понечи да тръгне, но тя го дръпна.

— Обещай ми нещо.

— Какво?

— Че довечера ще носиш черната превръзка на окото си — изсмя се Цвете. — Наистина изглеждаш страшен.