Стивън Ледър - Гладният призрак

Грей наля чая и двамата мъже поведоха разговор за службата, огромната натовареност и политиката. Гостът определено се чувстваше неудобно. Обикновено шефът дори не го поздравяваше, когато се разминаваха по коридорите. Доналдсън работеше като административен секретар втора степен, макар да притежаваше висок клас за секретен достъп. Основната му дейност се състоеше в проследяване на разходите на агентите. Винаги е бил достатъчно далеч от оперативната работа и най-близкият му допир с опасността на разузнавателната дейност беше четенето на трилъри от Брайън Фримантъл и Джон льо Каре.

Огънят пращеше върху скарата, цепениците се притискаха една в друга като неспокойни любовници. Вятърът духна в комина и от камината се отдели облаче дим, полетя бавно към тавана, изпълвайки въздуха с приятния аромат на изгоряло борово дърво.

— Няма нищо по-хубаво от открития огън — каза Доналдсън и се облегна в креслото, наслаждаваше се на топлината, макар да му се искаше домакинът по-скоро да заговори по работа. Хора от неговия ранг обикновено не ги канеха да гостуват на чай с бисквити в някое имение в Съфолк.

— Заслужава си усилията — отвърна Грей.

„Разбира се“ — помисли си Доналдсън. Шефът сигурно изритваше жена си от леглото всяка сутрин, за да изчисти пепелта, да подреди дървата и да духа, за да разпали вестниците, докато се разгори проклетата камина. Или пък си имаше слуга, който да върши тази работа. Грей не беше човек, който би хванал метла и лопата в луничавите си ръце.

— Още чай? — попита той и вдигна сребърния чайник.

— Благодаря, не, сър — отвърна учтиво Доналдсън. Вече му се искаше да посети тоалетната.

— Предполагам, че се чудиш защо съм те повикал тук — започна най-сетне домакинът и си напълни чашата.

„Как не, стари глупако?“ — помисли по-младият мъж, но само се усмихна и кимна.

— Имаме проблем в Хонконг — продължи Грей. — Или по-точно казано, имаме проблем отвъд границата. В Китай. — Той разбърка замислено чая си. Лъжичката нежно звънкаше по порцелана на чашата. — Разбира се, ти знаеш за огромната загуба на увереност в колонията, особено след случилото се на площад Тянанмън. Много хора бягат от там, фирмите премислят сериозно, преди да направят каквато и да било инвестиция, изобщо нещата не вървят добре. Британското правителство се мъчи да направи предаването през 1997 година колкото е възможно по-спокойно и безпроблемно.

Той остави лъжичката в чинийката и отпи с удоволствие от чая.

— Правителството вече даде ясно да се разбере, че не може да предложи подслон на всичките шест милиона китайци, които живеят в Хонконг, така че е жизненоважно да държим нещата под контрол, ако ме разбираш. Когато Хонконг стане част от Китай, това, разбира се, вече няма да е наш проблем. Но дотогава нашите разузнавателни служби ще правят всичко възможно, за да пресекат всякакви неприятности още в зародиш. Опитваме се доста активно да разубедим онези местни политици и бизнесмени, които се мъчат да отложат предаването или да наложат ограничения, неприемливи за китайците.

Грей опита бледото си подобие на усмивка и се понаведе, за да остави чашката и линийката си на масичката.

— Това е фонът. Общата картина, с която без съмнение си запознат. А сега към проблема. В Китай има атомна електроцентрала, намира се на около десетина километра от Хонконг. Властите в Китай са получили заплаха, че тя ще бъде разрушена. Взривена.

— Боже мой! — възкликна Доналдсън. — Ядрена експлозия на десет километра от Хонконг?

— Точно казано, това няма да бъде ядрена експлозия — каза Грей, потри ръце и после ги положи в скута си. — Доколкото знаем, в основите, близо до реактора, е бил поставен експлозив. Ако бъде взривен, той ще пропука обшивката на реактора и ще доведе до нещо подобно на онова, което се случи в Три Майл Айланд и Чернобил. Не ядрена експлозия, а изпускане на облак от радиоактивен материал. Ще добавя, че Хонконг се намира по посока на вятъра откъм атомната електроцентрала.

Доналдсън не каза нищо, опитваше се да разбере цялото значение на думите на шефа си. Искаше да пита толкова много неща, че не знаеше откъде да започне и почувства облекчение, когато по-възрастният заговори отново.

— От МИ-6 ни казаха, че ултиматумът е бил представен в Пекин от една от триадите в Хонконг. Китайската мафия. Те най-много се притесняват от онова, което ще стане, когато колонията премине под пълната юрисдикция на Китай. Знаеш, че в Китай екзекутират криминалните престъпници по футболните стадиони и родители водят децата си, за да гледат. — Той поклати тъжно глава. — За големите риби като Жардин Матюсън е много лесно да прехвърлят местожителството си на Бермудите. „Хонконгска и шанхайска банка“ може да инвестира парите си в чужбина и да разхвърлят капиталите си по целия свят. Но корените на триадите са твърдо сраснали с Хонконг. Те не могат просто така да се откажат от незаконната си дейност в колонията. Загубите им ще са твърде големи. Затова в последните години преди британците да се оттеглят, те са решили, че единствената им надежда е да отложат предаването на колонията. Те искат сегашното статукво да продължи поне още петдесет години.