Стивън Ледър - Гладният призрак

Мъжът изпъшка и започна да се мята нагоре-надолу и встрани. Тя го стисна здраво с бедрата си, сякаш яздеше кон, после се плъзна нагоре и се настани върху слабините му. Дрехата се повдигна още повече и той зърна жартиери и бели дантелени бикини. Тя напълни спринцовката и прибра шишенцето в джобчето на гърдите си. Мъжът усети как се възбужда. Момичето също го почувства, притисна се към него и доволно се усмихна от надигналата се мъжественост толкова близо до нея, преградена само от тънкия чаршаф. Протегна длан между бедрата си и го погали закачливо. Вдигна ръка и почука стъклената спринцовка с лакирания в червено нокът. Загледа внимателно мехурчетата, които се издигаха от иглата. Натисна леко буталото нагоре и от иглата изскочи малък фонтан, който пръсна над дланта й.

Той изпадна в паника, започна да се подхвърля нагоре, с всичка сила се опитваше да я отхвърли от себе си. Разтърси яростно глава, очите му изпъкнаха от страх, но ръката върху устата му го стисна и го задържа неподвижно. Шапчицата падна от главата на момичето и черната коса се спусна върху лицето и раменете като плътна завеса. Тя я отметна настрани и откри лицето си. Той опита да раздвижи бедра, но нейните го стиснаха по-здраво и тя се заклати заедно с него. Посегна напред с лявата си ръка и погали с пръсти лицето му.

— Няма да те нараня. Обещавам — каза тя на изненадващо добър английски. Той захлипа тихо, но остана да лежи неподвижен. Момичето се приведе напред и инжектира съдържанието на спринцовката в дясната му ръка. По лицето му се стичаха сълзи, събираха се и се отклоняваха от дланта, притиснала устата му. Тя остави празната спринцовка на леглото, той почувства как нагоре по ръката му плъзва нещо студено, което го пронизваше като с остри иглички. Непознатата се придвижи напред, подпря се с ръце на възглавницата и го целуна нежно по челото. Той усети аромата на жасмин, нещо го блъсна в сърцето и в гърдите му избухна болка. Умря, без да издаде нито звук, защото устата му все още беше стисната здраво.

Момичето потрепери, неясно дали от удоволствие или облекчение, смъкна се от леглото, взе спринцовката и я прибра в чантата. Мъжете прибраха ръцете на мъртвеца под чаршафа и тримата излязоха от стаята така тихо, както бяха влезли само преди три минути.

Ужасно странно е точно в неделя да те извикат в Съфолк, за да се срещнеш с началника на шефа си, но това не беше покана, която Доналдсън можеше да откаже. Всъщност „покана“ не беше точната дума. По-скоро му наредиха да отиде при Грей, макар че заповедта беше прозвучала доста особено. По телефона Грей говореше с нормалния си спокоен глас, но не остана никакво съмнение, че големият шеф е разтревожен.

Когато вдигна телефона, в първия момент Доналдсън си помисли, че ще бъде уволнен, сигурно при последното проучване бяха разкрили малката му тайна. Внимаваше да прикрива следите си винаги, когато се срещаше с други, споделящи вкуса му. Използваше фалшиво име, но човек никога не можеше да бъде сигурен, особено напоследък. Винаги си имаше риск. И може би именно вероятността да го хванат пораждаше тръпката. Но Грей каза само, че се нуждае от помощта му и че това е нещо, за което трябва да разговарят извън службата.

Даде му доста сложни инструкции как да стигне до къщата на шефа и след като отби от магистралата, му се наложи да спира на няколко пъти, за да прочете бележките, които си бе водил по време на разговора. На всичкото отгоре известно време валя дъжд. Беше средата на лятото, а времето повече подхождаше на ноември. Цялата седмица беше доста хладно. „С лек северен вятър“ според прогнозата. „Съвсем типично“ — помисли Доналдсън.

Закъсня с десет минути, Грей вече го чакаше в края на алеята. Държеше отворена дървената портичка и я затвори след тойотата, която продължи и спря пред къщата с покрив от пресована слама.

Слезе от колата и веднага се почувства неподходящо облечен в светлосиния си костюм. Грей беше изоставил обичайния си раиран костюм „Савил Роу“ и носеше широки плътни памучни панталони и бял, дебел, рибарски пуловер. С посребрените си слепоочия и загрубялото от вятъра лице той приличаше повече на възрастен селянин, отколкото на държавен служител по време на почивка. Грей се ръкува вяло с него, въведе го през антрето, покрай подбрана с вкус колекция картини с ловни сцени, към дневната, пълна с меки плюшени табуретки и викторианска мебел. Приличаше по-скоро на дамска стая — с красиви дантелени покривки по креслата и колекция от стари шишенца от парфюми, подредени на кръгла масичка в ъгъла. Върху големия телевизор имаше няколко снимки на семейство Грей, поставени в метални рамки. В боядисаната в бяло метална камина, която като че ли беше оригинал от епохата, гореше весел огън. Домакинът посочи към две кресла с тапицерия на цветя пред камината, между които беше поставена ниска масичка със сервиз от китайски порцелан и сребърен чайник. До него лежеше поднос с маслени бисквити.