Робърт Дугони - Необходими жертви

— Трудно ще е, ако не разговаряме с нея насаме.

— Знам. Благодаря ти за всичко.

Настъпи неловко мълчание. След няколко секунди тя се обърна и тръгна към къщата.

Майка й я посрещна в антрето. На синия кожен диван в хола седеше полицайка и пиеше чай. На сребърен поднос върху ореховата масичка пред нея имаше маслени бисквити и чайник.

— Дана, слава богу! — Майка й не я беше виждала в този вид след експлозията и схватката с Бутейр. — Добре ли си? Какво ти се е случило?

— Добре съм, мамо. Изглежда по-зле, отколкото е в действителност. — Огледа се. — Моли легна ли си?

Майка й кимна.

— Току-що заспа. Дана, какво става? Какво правят тези полицаи тук?

— Да поседнем, мамо. Съжалявам, че не дойдох по-рано да ти обясня всичко.

— Свързано е с брат ти, нали? Свързано е със смъртта на Джеймс.

Младата жена си пое дълбоко въздух.

— Така мисля, мамо.

Майка й закри устата си с ръка, което бе обичайният й жест, преди да заплаче. Дана се приближи и силно стисна ръката й.

— Всичко ще се оправи, мамо. Ще се справя. Съжалявам, ако съм те уплашила и че нямах повече време да ти обясня какво става. Не можех да говоря по телефона, но сега ще ти разкажа всичко. Трябва да поговорим, мамо… за много неща.

Замълчаха неловко. По тона на Дана личеше, че разговорът няма да е лек и дори няма да се ограничи с темата за смъртта на Джеймс. Имаха много неща за обсъждане. Мълчанието бе издълбало пропаст между тях, която с времето все повече ги разделяше. Имаше твърде много премълчани неща. Неща, на които не са обръщали внимание или са подминавали тихомълком.

— Хайде да седнем и да поговорим — настоя Дана.

Полицайката стана и попита:

— Трябва да проведа един разговор. Може ли да телефонирам от кухнята ви?

— Закачен е на стената — отговори Кати Хил и понечи да я придружи.

— Не идвайте, сама ще го намеря.

Кати Хил се обърна пак към Дана, подвоуми се, после прекоси хола и влезе в зимната градина, която бе пристроена по-късно. Помещението бе обзаведено с бели плетени мебели, имаше лалета, папрати, азалии и други растения в саксии. По средата, на пръчка в клетката си стоеше Кийкър, розовото какаду на Кати. Той закрещя, когато влязоха. Кати Хил взе пакетче слънчогледови семки и шамфъстък и напълни пластмасовата паничка в кафеза, за да го успокои. Кийкър скочи от пръчката и започна да лющи семките с клюна си.

Кати Хил седна на дивана. На масичката под бледата светлина на нощната лампа бе зарязана бродерия, иглата стърчеше забодена в плата. Очилата на Кати бяха оставени върху някакъв роман. Дана се отпусна между меките възглавници на креслото. Заболя я и тя се намръщи.

Майка й се засуети.

— Добре ли си? Да се обадим на Джак Портър.

Дана вдигна ръка.

— Нищо ми няма, мамо.

Майка й отново седна на дивана. Умълчаха се. След известно време Кати Хил се загледа през прозореца към тъмния двор.

— Обожавах да седя тук и да гледам как с Джеймс играете навън. Спомняш ли си, когато баща ви ви построи онази къщичка на дървото?

— Той я купи, мамо. Не я е построил.

Кати Хил потърка едно старческо петно на ръката си.

— На няколко пъти дори спахте там.

Дана поклати глава.

— За малко да спим там. Всеки път, когато станеше тъмно, си намирахме извинение и бързо се прибирахме в къщата. — Засмя се. — Преминаването на последния участък през моравата беше най-страшното преживяване за едно седемгодишно дете. — Погледна майка си. — Но ти винаги ни чакаше с топло какао и сладки. Ти винаги беше там, мамо.

Опита се да сдържи сълзите си.

Майка й взе бродерията и започна да мести иглата — все още бе в началото и не се разбираше как ще изглежда завършеното произведение.

— Баща ти си мислеше, че ще има малко момиченце с розова рокличка и дантелки, но се лъжеше. Ти беше като истинско момче.

— От колко време знаеше за него, а, мамо?

Дана с години беше мислила как най-тактично да зададе този въпрос, но така и не й хрумваше. Сега просто го зададе.

Иглата застина неподвижно. Кати Хил се втренчи в пода. Прехапа долната си устна — също навик. Кийкър спря да лющи семките и изкряка.

— Вече не съм дете, мамо. Знам за татко.

— Знам, че знаеш. — Замълча. Отново започна да движи иглата. — От самото начало. Знаех от самото начало.

— Как стана?

Кати Хил си пое въздух и сви рамене.

— Предполагам, че след операцията вече не бях достатъчно привлекателна за него.

Дана се просълзи. С годините постепенно бе започнала да подозира, че любовната история на баща й има някаква връзка с мастектомията на майка й, но да го чуе лично от нея сега, беше още по-мъчително.