Робърт Дугони - Необходими жертви

Детективът разгледа двата почерка.

— Значи въпросът е откъде Бутейр е взел тази папка.

— Да. И какво е имало в нея.

Продължиха да ровят из документите, но не намериха нищо, което да свърже Питър Бутейр с Маршал Коул, Лорънс Кинг или брат й. Дана огледа корковата дъска на стената над масата. На нея с кабарчета бяха закачени множество листчета и изрезки от вестници. Младата жена се загледа в една написана на ръка бележка — име и адрес в Редмънт, щата Вашингтон. Доктор Франк Пилгрим. Беше сигурна, че името й е познато отнякъде, но не се сещаше откъде.

— Да тръгваме — подкани я Логан. — Има как да свържем Бутейр с убийството на Кинг. То ми стига, за да издействам заповед за обиск. Веднага ще отида при прокурора и утре сутринта ще имам разрешението. Момчетата от лабораторията ще съберат всичко и ще можем да го разгледаме на спокойствие в кабинета ми.

— Нещо ни убягва. Трябва да има нещо важно, което не виждаме.

— Ще го видя, като си починем. Имахме тежък ден.

Слязоха с асансьора и тръгнаха към апартамента на управителя на сградата. Когато се приближиха, Логан чу гласове. Вратата бе отворена. Той даде знак на Дана да се отдръпне и се приближи до вратата. Вътре имаше двама мъже с костюми. Управителят тъкмо казваше:

— Преди двайсетина минути…

Логан хвана Дана за ръката и я поведе към металната врата на аварийния изход, отвори я и слязоха по външното стълбище.

Дана седеше на дясната седалка и си блъскаше главата над името от листчето върху дъската в апартамента на Бутейр. Опита се да свърже името с някое лице, но не й се удаваше. Помъчи се да си спомни всичките си действия от последните дни, чудеше се къде е чула или прочела това име. Нищо не помагаше.

— Била си в онкологичната болница — заговори Логан, като гледаше в огледалото. — Не е моя работа, но видях надписа на онази сграда зад теб на снимките. Покрай Сара съм прекарал доста време по лекарски кабинети и болници. Тези неща ми правят впечатление.

— Болна съм от рак.

Той я погледна.

— Съжалявам. Сериозно ли е?

Тя се усмихна.

— Може ли да не е сериозно?

— Имах предвид…

— В начален стадий е. — Замълча за момент, осъзна, че досега не е обсъждала темата с никого. — Преди известно време си напипах бучка на гърдата. Туморът е злокачествен. Трябва да ми го изрежат. След това ще могат да ми поставят по-точна диагноза.

— Как не си полудяла с всички тези проблеми?

— Да, доста ми се насъбра. — Тя погледна часовника си. Моли трябваше вече да си е легнала. — Трябва да се прибера да видя малкото си слънчице, Майк. Имам нужда от нещо, което да ми напомня, че на този свят все още има красиви неща.

Логан спря пред къщата, фаровете му осветиха черно-бялата патрулна кола, паркирана на алеята. Остави двигателя да работи, слезе, отвори дясната врата и подаде ръка на Дана. Дори с чужда помощ тя слизаше трудно. Болките й бяха попреминали, но се чувстваше скована. Това й напомни за „Магьосника от Оз“ и Ламаринения човек, който се нуждаел от смазване. С мъка сви крака си, премести го навън и се изправи. След почти целодневните валежи сивата пелена се беше разнесла и небето бе осеяно със звезди. На отиване към дома на майка й двамата с Логан бяха обмислили малкото възможности, които имаха.

— Мога да отида при него и да проведа кръстосан разпит — измърмори Логан, продължавайки разговора им досега. — Бутейр е работил за него. Това е добро основание да притисна Майерс.

Дана поклати глава.

— Не можеш да притиснеш човек като Робърт Майерс. Ще изрече думата „адвокат“ още преди да прекрачиш прага му. Можеш да обвиниш Бутейр за убийствата на Кинг и Коул, но няма как да свържем Майерс с обицата. Дори нямаме доказателства, че е била на жена му. Не разполагаме с нищо, което да послужи в съда. Не можем да докажем и че Джеймс и Елизабет Майерс са имали любовна връзка, което би означавало наличие на мотив. Доказателствата ни са само косвени. До никъде няма да стигнем така, Майк. Не искам да съдя един мъртвец — заяви, имайки предвид Бутейр. — Искам главата на Майерс. Основният ни коз е съпругата му. Трябва да намерим начин да се свържем с нея.

— Няма да е лесно, Дана. Ако сме на правилната следа, Майерс я държи изкъсо. Освен това, дори да я убедим, че мъжът й е изпратил да убият брат ти, тя едва ли ще може да ни помогне, особено след като Джеймс вече не е жив.

Дана притисна ръце до гърдите си, стана й студено.

— Значи трябва да намерим друг начин.