Робърт Дугони - Необходими жертви

Интернет, клетъчните телефони и мобилната електронна поща правеха страната и света по-малки. Местоживеенето на човек вече не влияеше върху шанса му да спечели президентски избори. Мисълта, че щатът, който навремето е бил почти изолиран от политическата сцена в страната, може да даде нов президент, вече не беше мечта.

Клинтън беше от Арканзас, Джими Картър — от Джорджия. И двата щата нямаха голяма електорална тежест. Майерс чувстваше, че е дошло време да бъде избран президент от северозапада. Останалият два мандата на президентския пост Чарлс Монро щеше да си отиде, без да може да се похвали с някакви съществени постижения през осемгодишното си управление и републиканците нямаше да могат да излъчат кандидат, способен да спечели или дори да заинтересува американските избиратели. Демократическата партия също смяташе да играе с добре познати стари имена. Бяха помолили Майерс да си чака реда, предложиха му влиятелни и престижни постове в сената, за да го усмирят. Намекнаха, че бил твърде млад и неопитен. Убеждаваха го, че една загуба щяла да се отрази зле на бъдещата му кариера.

Той беше непреклонен. Нямаше намерение да загуби. Отговаряше, че американците искат една смела и новаторска Америка, и резултатите от последните социологически проучвания, които сега бяха на бюрото му, показваха, че е бил прав. От обявяването на кандидатурата му бе изминала една седмица и процентът на демократите, посочили, че ще гласуват за него, бе скочил на трийсет и осем. Не се съмняваше, че когато кампанията навлезе в разгара си, този процент ще се увеличи.

Майерс винаги е бил уверен в себе си. Това беше още едно качество, което баща му възпитаваше в него. Когато наследи семейното имение, Майерс поръча да издигнат железобетонна пристройка, свързана с къщата чрез трийсетметрова колонада, която вестниците сега наричаха „Западното крило на Западното крайбрежие“. Там бяха кабинетът му, кабинетите на седемте му помощници, работни места за секретарки, заседателна зала с петдесет места, филмов център и бална зала и трапезария за близо четиристотин гости. В този комплекс движението на Майерс и жена му се следеше от контролна система в мазето, използваща най-модерната техника за охрана, и обучени хора — главно бивши рейнджъри и „тюлени“. Нямаха проблем да свикнат с постоянното наблюдение, в което щяха да живеят до края на живота си след избирането му.

По кашмирен пуловер, дънки и мокасини, Майерс седеше зад бюрото си, ръчно изработено от дърво, взето от изоставен сред арктическите ледове кораб. Плавателният съд бил намерен от американски китоловци един век след изчезването му и след неуспешен опит да го извлекат, решили поне да спасят дървения материал. Бюрото и други мебели в кабинета на Майерс бяха изработени от него. Той вдигна очи от текста на речта, която в събота вечер щеше да изнесе пред поддръжниците си в хотел „Феърмонт Олимпик“, и погледна часовника на полицата. Посегна към телефона и натисна предварително програмиран бутон.

— Господин Бутейр дойде ли вече?

Дежурният от охраната отговори, че Питър Бутейр още не се е обадил да докладва и всички опити да бъде намерен на тайния му мобилен телефон са били неуспешни. Не беше в стила на Бутейр да не е на разположение.

— Изпратете да проверят в апартамента му. Щом се появи, незабавно да ми докладва.

Майерс затвори и отново се опита да се съсредоточи върху речта, но не можеше да откъсне поглед от встъпителното изречение.

Дана си взе горещ душ и макар че бе изпила едно обезболяващо, топлата вода бе тази, която облекчи болките й. Когато се изкъпа, разгледа най-новите си подутини, синини, рани и драскотини. Не изглеждаше добре. Имаше вид на професионален боксьор, който петнайсет рунда поред е бил побеждаван.

Внимателно облече дрехите, които й беше дал детективът. Сара Логан е била с два-три пръста по-висока от нея и вероятно малко по-пълничка, преди болестта да я съсипе. По-широките дрехи бяха добре дошли за Дана, която лесно навлече панталона и фланелката върху многобройните си превръзки и подутини. С известно усилие нави крачолите си, обу чорапи и маратонки.

Понеже висящият мост бе паднал, сега се наложи да обиколи цялата къща, за да влезе в кухнята от другата страна. Логан беше с гръб към нея и режеше плодове. Беше направил два сандвича с пуешко месо. Заговори, докато разрязваше една ябълка:

— Не ме интересува дори да не си гладна. Лекарите те оставиха на моите грижи, а сега имаш нужда от…