Робърт Дугони - Необходими жертви

— Нук, скрий трупа в някой хладилник за ден-два, докато разбера какво става. Ако някой — който и да е — се обади да пита, престори се, че нищо не знаеш. Нямам представа за мащаба на това, с което си имаме работа.

Нукители сви рамене.

— Надявам се, че нямаш съмнения от какво е умрял. Кой е тоя?

— Вярвай ми, Нук, много е важно да не се разбере кой е.

Тя се усмихна.

— Благодаря.

— За вечеря може — добави с усмивка.

Сварен неподготвен, Логан не отговори веднага. Нукители погледна Дана, която още седеше на дивана, увита в юргана.

— Ех, така се случва винаги. — Поклати глава. — А аз все се старая.

Обърна се и тръгна към колата си.

Логан влезе и затвори вратата. Застана на горното стъпало към разположения по-ниско хол и пъхна ръцете си в джобовете. Дана гледаше бинтования си пръст.

— Как е пръстът?

Тя го погледна.

— Добре.

— Ами ти?

— По-добре.

— Искаш ли още чай?

Тя поклати глава. Погледна снимката на масата.

— Колко години, след като се оженихте, разбрахте?

Той слезе при нея.

— За мускулната дистрофия ли? Знаехме още от колежа. Бяхме гаджета от гимназията. Поставиха й диагнозата, когато беше на осемнайсет. Болестта се беше проявила при някои нейни роднини по майчина линия. Почина на трийсет и шест. Благодарен съм на Бог за тези осемнайсет години.

— Знаел си за болестта й и пак си се оженил за нея?

Въпросът беше неочакван, но Логан явно бе подготвен.

Бяха му го задавали и преди. Дори родителите му се противопоставяха на женитбата. Казваха, че ще прекара най-добрите години от живота си в грижи за инвалид. Той седна на креслото срещу Дана и опря лактите си на бедрата.

— Обичах я.

— Но знаеше, че ще осакатее и че ще умре.

Той сви рамене.

— Това не променяше чувствата ми. Не съм се влюбил само заради външността й, макар че беше най-красивата жена на света. Бях влюбен заради начина, по който ме караше да се чувствам. Това не се промени дори когато беше прикована в количката. Все още бе красива. Все още ме караше да се чувствам специален.

Дана погледна мостовете.

— Знаел си, че никога няма да живее тук, сред тези тераси, стълбища и всичко друго. Тя също трябва да го е знаела.

Логан кимна.

— Сигурен съм.

Дана отметна юргана. Блузата й бе скъсана и изпръскана с кръв.

— Ако продължава така, няма да ми остане здрава дреха — отбеляза горчиво.

— Със Сара имате почти един размер. В гардероба зад банята са останали нейни дрехи.

Тя поклати глава.

— Моля те — настоя Логан. — От пет години стоят. Сара беше много щедър човек. Би се радвала, ако облечеш нещо нейно. Блузата ти е в окаяно състояние. — Заизкачва се по стълбите. — Боя се, че трябва да сложиш дънки и широка фланелка. Сара не беше придирчива към дрехите.

Дана се усмихна.

— Мисля, че щяхме добре да се разбираме.

Той спря на стълбите и я погледна:

— Може би си права.

Заемащите цяла стена прозорци в кабинета на Робърт Майерс откриваха смайваща гледка към сивкавите води на Пъджет Саунд. Фериботът от Сиатъл за Виктория в Британска Колумбия се плъзгаше покрай остров Бейнбридж като воден бръмбар, оставяйки V-образна диря между няколко бели триъгълника — сновящи из залива платноходки. В далечината голям шлеп караше разноцветни десетметрови контейнери на юг към пристанището.

Планината Олимпик, все още с петна от нестопил се сняг, се издигаше на хоризонта.

Сиатъл вече не беше непознатият скъпоценен камък, който прадядото на Майерс навремето открил. За голямо съжаление на местните останалата част от нацията откриваше Смарагдовия град. „Уайерхаузер“, „Боинг“ и „Макдоналд Дъглас“ оставаха главни играчи в региона и на националната сцена. Като дядовци на семейно събиране те продължаваха да настояват за усилен труд, постоянство и стабилност.

Но интернет и „Майкрософт“ с милиардите на Бил Гейтс и Пол Алън и треската за напреднали технологии бяха направили много хора милионери буквално за една нощ и това вдъхна на хората предприемачески дух и убеденост, че всичко е възможно. Те промениха Сиатъл, както златната треска от четирийсетте години на деветнайсети век е променила Калифорния — бяха привлекли не само хора, търсещи лесно забогатяване, а и нови възможности за дребен бизнес, който да ги поддържа. Хората идваха в най-северозападния щат заради възможността да забогатеят, после се задоволяваха с по-скромните жилища и пълноценния начин на живот, свързан с природата.