Робърт Дугони - Необходими жертви

Дана се опитваше да върже косата си на опашка, когато осъзна, че Логан е спрял да говори и я гледа.

— Съжалявам — измънка тя. Изведнъж се почувства неудобно с тези дрехи. — Може би трябва да сложа нещо друго.

— Не. Не, така е добре. — Той остави ножа и избърса ръцете си в бяла кърпа. — Просто от доста време не бях виждал някого с тези дрехи. Мислех да ги дам за благотворителност. Гладна ли си?

Наряза ябълката и изсипа парчетата в купичка с нарязани банани и портокали.

— Умирам от глад.

— Добре. Седни. Ще ти разкажа набързо какво научих до момента.

Тя седна до чамовата маса. Логан постави сандвичите, плодовата салата и голяма чаша мляко пред нея, донесе чинии и прибори. Отхапа от единия сандвич, както стоеше прав.

— Убиецът се казва Питър Бутейр. Бил е морски пехотинец, тъй че биографията му е сравнително ясна. Четирийсет и една годишен, неженен. Роден е във Вашингтон. С Майерс са израснали заедно.

Дана спря да дъвче.

— Бутейр влязъл в армията малко след като бил изгонен от гимназията, когато една ученичка го обвинила в изнасилване. Впоследствие обвиненията отпаднали и случаят бил потулен. Понеже момичето било непълнолетно, всичко е секретно. Бутейр е участвал в „Пустинна буря“ и „Пустинна лисица“, а също в ударните сили на САЩ в Югославия. След като напуснал морската пехота, се върнал в Сиатъл и за кратко работил в полицията, но не успял да завърши академията. Майерс го взел за охрана. Човекът, с когото разговарях в „Маккормик“, е бил в мотела по време на убийството на Лорънс Кинг. Класическо съвпадение — да се озовеш на неподходящо място в неподходящ момент. Успял добре да види лицето на Бутейр и никога няма да го забрави. Няколко дни по-късно гледал новините и едва не получил инфаркт, като забелязал убиеца в обкръжението на Майерс. Успя да разпознае Бутейр от записите.

Тя поклати глава.

— Какво да правим сега? Бутейр е мъртъв.

— Да, но свидетелят ще даде показания, че той е убил Кинг, а Бутейр е тясно свързан с Робърт Майерс. Това ще разклати спокойното гнезденце на кандидат-президента.

— Не искам да разклащам гнезденцето на Майерс, Логан. Това не е правосъдие. Искам да го видя зад решетките.

Той остави сандвича си.

— Намерих адреса на Бутейр — апартамент в Бел Таун. Още не знам с какво точно си имаме работа, Дана. Имайки предвид връзката между Бутейр и Майерс, ми се иска да вярвам, че е действал сам, а не като част от по-голяма група, но още не съм сигурен. Помолих съдебния лекар да не разгласява за смъртта на бодигарда. Така ще имаме време да открием още факти, преди Майерс да заличи следите на Бутейр.

— За това не трябва ли да имате прокурорско разрешение, детективе? — пошегува се Дана.

Логан сви рамене.

— Това би означавало да изхабя много хартия, да смутя съня на някой съдия и дълго да го убеждавам, че искането ми е основателно. — Пак отхапа от сандвича. — Освен това ние само ще погледнем. Пътува ли ти се?

— Не. Но ако се бавим още, ония ще изчистят апартамента на Бутейр, както бяха направили с бараката в Рослин.

— Точно от това се опасявам.

Апартаментът на Питър Бутейр бе в охранявана сграда на Втора улица в Бел Таун. Разположен непосредствено до финансовия район, през последните пет години кварталът беше значително облагороден. Строителни компании издигаха кооперации с луксозни апартаменти с изглед към залива, нови жилищни блокове и скъпи ресторанти. Обновяването обаче не можеше да премахне онези елементи от бита, заради които навремето Бел Таун си спечелил славата на престъпен квартал. Все още можеха да се видят тъмни магазини за алкохол и барове. Тук скитаха и много бездомници, защитени от либералния градоустройствен кодекс на окръг Кинг, който не забранява скитничеството. Охраната стоеше в остъклено помещение в украсеното с папрати и голям кристален полилей фоайе. Дежурният изпрати Логан и Дана при управителя на сградата — хилав, преждевременно побелял човечец, който им отвори по лилав анцуг с емблемата на Вашингтонския университет, долнище на пижама и пантофи.

— Никога не съм имал проблеми с него — каза той с лек луизиански акцент, докато ги водеше по коридора, осветен от лампи с формата на свещи. — Направил ли е нещо?

Логан кимна към Дана.

— Сестра му се тревожи за него. Не й се е обаждал от два дни. Искаме само да погледнем.

Управителят я погледна, като влизаше в асансьора.

— Надявам се, че е добре.

— Колко върви наемът на апартамент тук? — поинтересува се детективът.