Робърт Дугони - Необходими жертви

Мъжът тръгна по моста, с едната ръка се държеше за парапета, с другата търкаше очите си.

— Хайде — прошепна Дана. Опита се да преодолее гаденето от болката. — Хайде.

Убиецът направи още няколко несигурни крачки. Спря. Погледна назад, откъдето беше дошъл, и за момент Дана си помисли, че може да се върне. Той обаче продължи напред. Пак спря по средата на моста и докосна с ръка слепоочието си, сякаш го осени видение — или изведнъж го заболя глава. Обърна се на една страна, опита се да погледне зад парапета. Видението беше ясно, както го беше видяла в кухнята на Майкъл Логан, ясно като в скулптурата на Уилям Уелс.

Убиецът се хвана с две ръце за парапета, сякаш изведнъж му се зави свят, краката му се подгънаха. Объркано завъртя глава, но остана закован на място, сякаш не можеше или не смееше да помръдне. Погледна към мястото, където седеше Дана. В полумрака тя видя очите му — вече не бяха онези черни бездънни дупки. Бяха се оживили, в тях танцуваха отражения на невидими червени и оранжеви пламъци. Прицели се. Дана събра всички сили, които й бяха останали, и отчаяно натисна лоста, който бе пъхнала между крепежната скоба и металния стълб, поддържащ моста.

Убиецът се олюля, мостът изведнъж подаде под краката му. Пистолетът падна. Навън блесна мълния и освети стаята. Гръмотевицата отекна в такт с басите на музиката.

Лостът застърга върху дървото, скобата не поддаваше. Дана почувства, че силите я напускат. Мъжът залитна напред, над ръба. Тя се облегна с цялата си тежест върху лоста, ръцете й затрепериха. Лостът се освободи, скобата се счупи като сух клон и металните челюсти се отвориха.

— Върви в ада — изсъска Дана.

Логан нахлу, като крещеше името й; виковете бяха заглушени от гръмката музика и воя на бурята. Изтича по спираловидните стълби, вземайки по две стъпала наведнъж, видя кръв върху кухненския под и застана на ръба, където някога бе започвал мостът, но сега имаше шестметрова дупка. От другата страна Дана лежеше облегната на стената и не отговаряше. Той хукна към другия край на къщата, мостчетата трепереха под краката му. Изключи стереоуредбата и коленичи до младата жена.

— Дана, добре ли си? Дана, чуваш ли ме?

Очите й бяха премрежени, тялото й — студено. Явно беше в шок. Той донесе юргана от спалнята, уви я с него и я свали на долния етаж. Сложи я да легне на дивана в хола и запали камината. После се върна в кухнята и направи чай на микровълновата печка. Непрекъснато си представяше как влезе в жилището и видя моста да се срива. Мъжът по средата на конструкцията падна, сякаш под него изведнъж се отвори капак, стовари се с краката надолу върху стъклената масичка сред вулкан от стъкла. Все още жив, успя да се надигне на колене, окървавен и изпорязан, и погледна нагоре като за молитва. Висящият мост се залюля заплашително на единия си край. Пред ужасения поглед на Логан конструкцията се освободи от последната скоба и като оловна плоча от небето се стовари върху ранения.

Микровълновата печка иззвъня и прогони видението. Той извади чашата, сложи пакетче чай и заслиза по стълбите. Седна до Дана на дивана и повдигна чашата към устните й. Тя отпи. После се наклони настрани, облегна главата си на рамото му и двамата останаха така, заслушани в бурята.

Пред къщата на Логан бяха паркирани патрулна кола и джипът на Карол Нукители. Бурята беше отминала, черните облаци бавно отстъпваха. Логан стоеше навън, слушаше птиците и звънчетата между дърветата. Заради заложниците в дрогерията местните полицаи и коли на Бърза помощ не бяха дошли. Нямаше и репортери, за което беше благодарен. Тъкмо приключваше разговора си с Нукители и Джеймс Фик — друг детектив от Северния район и бивш играч в отбора на Орегонския университет, който все още поддържаше формата си.

Логан се обърна към колегата си:

— Слушал ли си радио? Какво знаят медиите?

— В момента нищо. Всички се занимават със случая в „Бартълс“. От три часа предават пряко от мястото на събитието. Репортерите, които не са там, са заети да търсят информация за похитителя и жертвите му. Никой няма да ти пречи, Логан.

Той кимна.

— Можеш ли да задържиш информацията? Не искам медиите да разгласят за случилото се тук. Ако се обадят репортери, кажи им, че е имало малък пожар, но колите не са могли да стигнат заради бурята. Дъждът е изгасил огъня. Ще го направиш ли?

Фик кимна. Бяха прибрали трупа на убиеца в чувал и го бяха натоварили в джипа на Нукители.