Робърт Дугони - Необходими жертви

Дана тръгна по висящия мост между кухнята и кабинета, той затрепери. В съзнанието й отново изникна един спомен. Затвори очи, за да си го представи по-ясно. После пак ги отвори и се върна, за да огледа инструментите в кухнята.

Нямаше пряк път за дома му, нито мост да пресече езерото, а шосе 90 вече бе натоварено с вечерния трафик, който нямаше да намалее, докато Логан не стигне изхода за планината Кугар. Караше с една ръка и опасно криволичеше между другите коли. С другата постоянно натискаше копчето за повторно набиране. Попита Карол дали е изпратила полицията и пожарникарите в дома му.

— Пратили са една пожарна, но от полицията няма да отидат.

— Няма да отидат ли? — почти изкрещя той в телефона. — Как така няма да отидат?

— В момента в Айсакуа има въоръжен обир в дрогерията „Бартъл“. Нападателят заплашва да убие трийсет заложници. Всички полицаи и линейки са изпратени там.

Логан затвори телефона и го хвърли на дясната седалка. Стрелката на скоростомера му се движеше като чистачка на кола — той ту ускоряваше, ту сменяше скоростите, ту натискаше спирачки. Профуча през тунела „Мърсър Айлънд“, жълтите лампи преминаваха покрай него като светли петна. Когато излезе от тунела, Логан почувства известно облекчение, но имаше още петнайсет минути.

Дана се помъчи да успокои дишането си. Гадеше й се. Отново премисли плана си, докато се ослушваше за шум отдолу. Висящите площадки бяха свързани помежду си в кръг. Убиецът можеше да дойде от две посоки и тя смяташе да го примами към спираловидното стълбище.

Взе дистанционното на аудиоуредбата и отново излезе на моста. Три метра дълъг, той висеше на метални скоби, напомнящи ръце на робот, хванал стълбовете от двете страни. Насочи дистанционното към уредбата в спалнята на Логан и натисна копчето за включване. На дисплея на апарата се появиха разноцветни светлинки. От високоговорителите из цялата къща гръмнаха китари, музиката отекна като в метален резонатор. Дете на осемдесетте, Логан беше любител на Ей Си/Ди Си. Дискът бе зареден в уредбата. Докато вокалът крещеше из цялата къща, Дана пусна дистанционното в мивката. Събра кураж, пое си дъх и заслиза по стълбите. Мъжът се показа от сянката в основата им. Тя се обърна и отново се заизкачва, но раните я забавиха повече, отколкото бе очаквала, накуцваше и гърдите я боляха при всяко движение. Стълбите под нея се разтресоха, мъжът бързо се изкачваше. На последното стъпало я хвана за глезена. Тя се задържа за парапета, изрита го и успя да се освободи. Залитна напред и се блъсна в недовършения плот. Ламарината се заби в натъртената й плът и болката отне и последните й сили. Краката й се подкосиха.

Мъжът се нахвърли върху нея, притисна я, с една ръка я хвана за гърлото. Стаята се завъртя пред очите й. Предметите се размазаха. Той се наведе и изкрещя, за да надвика бумтенето на уредбата:

— Къде е обицата?

— Не е у мен — през зъби процеди Дана. От болката изпитваше повече гняв, отколкото страх. — Логан я взе.

Очите на мъжа се разшириха — явно не беше предвидил тази възможност. Издърпа я да се изправи и притисна дулото на пистолет в превръзката на челото й.

— Дайте обицата, госпожо Хил, или ще умрете.

Логан превключи скоростта, изкачваше се по завоите към Кугар със смешна скорост. Екна гръм и планината потрепери. Тъмни облаци бяха забулили върха, въртяха се като смерч, небето и гората бяха притъмнели. Изведнъж дъждът се изля като из ведро, задуха бурен вятър. Логан сечеше завоите, гумите едва зацепваха в асфалта. Телефонът на дясната седалка иззвъня. Той вдигна.

— Карол? Чакай.

Смени скоростите и намали, за да вземе завоя по черния път. Задните гуми забуксуваха на чакъла и той за малко не изгуби контрол. Овладя колата, натисна газта и рязко зави на следващия остър завой — пред него внезапно изникнаха аварийните светлини на пожарна кола, мигащи в червено като тупкащо сърце. Логан натисна рязко спирачката и спря на сантиметри зад пожарната.

— Пожарната не може да мине нагоре — закрещя Карол от телефона. — Не може да вземе завоите. Няма как да обърне.

Убиецът я блъсна в хладилника. Болката я разтърси като електрически ток. Той стисна по-силно врата й. С другата ръка притисна дулото на пистолета в челото й.

— Дайте ми обицата, госпожо Хил, и може би ще ви оставя жива.

Водни пръски нашариха високите стъкла, дъждовните капки затропаха по прозорците с темпото на музиката от високоговорителите.