Робърт Дугони - Необходими жертви

На вратата почука друг полицай, влезе и даде на детектива три видеокасети.

— Ето записите на новините по главните телевизионни мрежи от последните три вечери. Ако това ще ти помогне, Джаколети каза, че си спомнил предаването, за което говори твоят човек. Било преди две вечери. Каза, че винаги гледа Си Би Ес, защото имали по-добри говорители, и мисли, че репортажът бил точно преди спортните новини.

Логан взе касетата с надпис „Си Би Ес“.

— Чудесно. Сега ми остава да намеря достатъчно интелигентен човек, който да пусне скапаното видео.

На Дана й идеше да побегне, но се отказа. Нямаше как — ребрата я прерязваха при най-малкото физическо усилие. Мъжът, застанал на верандата на Майкъл Логан, щеше да я хване още в антрето. Ако побегне, само щеше да се издаде, че знае, че той не е детектив Даниел Холмс. Логан й беше казал също, че убиецът на Лорънс Кинг е отличен стрелец. Вероятно щеше да я улучи, преди да се е добрала до стълбите. Единственият й шанс беше да запази спокойствие и да не забравя, че държи онова, което той най-много искаше — обицата. Едва ли щеше да я убие, преди да получи бижуто. Реши да рискува.

— Госпожо Хил, аз съм детектив Даниел Холмс. Срещнахме се миналата събота в дома на брат ви в Грийн Лейк.

Тя се усмихна пресилено.

— Детектив Холмс. Разбира се. Извинявайте. Изненадахте ме. Чудех се откъде сте ми познат.

Той посочи превръзката на челото й.

— Ранена ли сте?

— Ударих си главата при една катастрофа.

— Много съжалявам.

— С какво мога да ви помогна, детектив Холмс?

— Детектив Логан ме помоли да се отбия да проверя дали сте добре.

Дана погледна тъмносинята кола зад него.

— Той обеща да изпрати полицай да ме пази. Няма опасност. Не си правете труда.

— Това не ме затруднява. И аз живея в района. Казах на Майк, че с удоволствие ще дойда да ви взема.

— Да ме вземете ли? — попита тя, като се опита да скрие тревогата си.

— Той каза да дойдете с мен.

— Той каза да го чакам тук.

Мъжът сви рамене:

— Явно си е променил решението. — Погледна небето. — Вземете си по-дебела дреха. Времето се променя. Според прогнозата се задава буря.

Черни облаци пълзяха по небето като разлято мастило.

— Добре, изчакайте да си взема якето…

Дана се дръпна от вратата и понечи да я затвори. Мъжът прекрачи прага.

— Хубаво местенце има Майк. Наистина не е за изпускане.

Погледна Дана с безжизнени черни очи. Ухилен, приличаше на тиквен фенер.

— О, детектив Логан спомена да вземете и някаква обица. Каза, че ще се сетите какво има предвид.

Логан взе дистанционното устройство, бързо превъртя репортажа за пожара в Йелоустоунския национален парк. По средата на първата касета Джак Руби седна на ръба на стола като човек с висок холестерол, който чака да му сервират тлъста пържола — нетърпелив да вкуси сочното месо и неспокоен за последиците. Касетата бръмчеше, говорителите се движеха на забързан кадър.

Накрая Руби заговори:

— Не разбирам защо трябва да има толкова много усложнения. Такъв скандал ще гръмне в пресата, а трите ми момичета…

— … ще гледат, Джак.

Руби отмести поглед от телевизора и го погледна умолително, Логан строго посочи екрана.

— Ще направя всичко възможно, за да защитя вас и семейството ви — обеща.

— Със сигурност ще ме изритат от родителския съвет и вече няма да имам очи да се появя в църквата.

— Гледайте от хубавата страна, Джак.

Руби го погледна като жално куче.

— Сега можехте да сте труп — продължи Логан. — А ако не този път, то следващия. Проститутките не са сред най-почтените граждани, а в мотела са се случвали и други такива неща.

Руби се намръщи, сякаш го заболя. В момента това, че се е спасил, не изглеждаше много да го утешава. Когато емисията бе прекъсната за реклами, Логан му подаде дистанционното.

— Ако видите нещо познато, спрете. Отивам да телефонирам.

— Мислите ли, че този човек наистина може да работи при сенатор Майерс?

Логан отвори вратата и извади мобилния си телефон.

— Сигурен ли сте в онова, което видяхте?

Руби кимна.

— Сигурен съм. Както казах, няма да забравя това лице, докато съм жив.

Детективът кимна към видеото.

— Ще ми го покажете.

Обърна се и започна да набира домашния си номер.

— Ето го — извика Руби.

С дебелите си пръсти тромаво се опита да натисне копчетата на дистанционното. Касетката продължаваше да се превърта.

— Мамка му, не мога да го спра.