Робърт Дугони - Необходими жертви

— Хиляда и двеста долара и повече в зависимост от изгледа. Западните апартаменти на горните етажи достигат до две хиляди и четиристотин на месец.

Слязоха на дванайсетия етаж. Управителят отключи вратата на втория апартамент отляво. Голото мраморно антре водеше в дневна с бял килим и без почти нищо друго. Мебелировката се състоеше от твърд диван и маса. По стената и върху полицата на камината нямаше снимки. Вградената етажерка за книги беше празна. Нямаше телевизор или уредба. Позлатеният полилей в трапезарията висеше над празно място, където би трябвало да има маса за хранене. Най-красивото в жилището несъмнено беше гледката. През плъзгаща се остъклена врата се излизаше на балкон, гледащ към залива Елиът, светлините на Бейнбридж и островите Вашън.

Логан се обърна към управителя.

— Откога, казвате, живее тук?

Човекът изглеждаше не по-малко изненадан от скромното обзавеждане.

— Подписа договора за наем преди около година. — Погледна Дана. — Май няма много лични вещи.

В кухнята белите плотове бяха идеално чисти, в шкафовете нямаше нищо. Логан не си губи времето в това помещение. Излезе пак в коридора, където в дъното имаше друга врата. Бе заключена, макар че никоя друга стая не беше.

Логан попита за ключ и управителят поклати глава.

— Сигурно сам е сложил бравата.

Детективът се отдръпна, опря гърба си в стената и ритна вратата. При третия опит тя зейна.

— Удръжте му разходите за поправката — каза на управителя.

— Ще се наложи.

Стаята приличаше на военен команден център. Върху сгъваеми масички бяха наредени множество монитори и клавиатури. Отдолу имаше компютри, кабели, принтери, факс машини, два апарата за унищожаване на документи, ламинатор и друго оборудване, за чиято функция Логан само можеше да гадае.

— Това обяснява документите на името на детектив Дан Холмс — измърмори.

Целите стени бяха окичени с карти и снимки, отбелязани с червен флумастер. На едно бюро имаше телефони и купчина шофьорски книжки, кредитни карти и паспорти — все със снимката на Бутейр, но на различни имена.

Управителят изсвири.

— Брей!

Логан го изведе в коридора.

— Искам да си мълчите. Това е част от разследване.

— Мислите ли, че е направил нещо противозаконно?

— Мисля, че работи за правителството.

— Нещо като ЦРУ ли?

— Нямам представа. — Детективът се надяваше да сплаши човека, като го държи в неведение. — Но на ваше място щях да съм изключително предпазлив пред кого какво говоря. Всъщност изобщо не трябва да говорите. Може да застрашите живота на този човек.

Управителят вдигна ръце.

— Няма проблем, не искам да се замесвам в такава каша.

Логан затвори входната врата и се върна в спалнята.

Дана ровеше из купчина хартиени папки, четеше имената, изписани върху тях, и ги разлистваше. Имената бяха известни — видни бизнесмени от целите Съединени щати. В папките имаше много лична информация за тези хора, както и поверителни данни за фирмите им.

— Вече се досещам защо Робърт Майерс толкова добре се справя на фондовия пазар, когато всички други са в криза — измърмори тя.

Логан поклати глава.

— Не обича да разчита на късмета, нали? Дж. Едгар Хувър 3 3 Основателят на ФБР — Б.пр. би се гордял с такъв архив.

Дана продължи да рови. Изведнъж спря.

— Логан.

Той се приближи и надникна над рамото й. В една от папките имаше няколко нейни снимки: как слиза от колата пред бижутерийното ателие на Ким, на летището, у дома в Монтлейк и как влиза в „Стронг и Търмонд“.

Сърцето й прескочи, когато видя снимка на себе си и Моли пред детската градина.

— Божичко, тук има всичко за мен: домашният и служебният ми адрес, телефонните ми номера, номерата на банковите ми сметки… адресът на мама. — Извади един лист от папката. — Има списък на всичките ми ангажименти. Боже мой, това е пълномощно, с което може да вземе детето от яслите!

Логан я успокои.

— Вече не може да го използва. Няма опасност.

— Ами ако има други?

— Ще вземем папката. — Той се наведе и затърси други документи в кутиите по пода, приготвени, сякаш спешно да бъдат отнесени.

— Странно. — Вдигна една папка. — Защо има досие за Робърт Майерс? Папката е празна.

Дана погледна. Взе папката и я огледа по-внимателно. За разлика от другите тази бе пожълтяла от времето. Ръкописните букви на корицата бяха избелели. Тя ги сравни с надписа на папката за себе си и установи, че почеркът също е друг.

— Тази папка е различна. — Подаде я на Логан, като му показа своята в другата си ръка. — Това е почеркът на Бутейр. А това не е.