Робърт Дугони - Необходими жертви

Дана мина през детектора, взе черната чантичка „Гучи“ на майка си от друг, също толкова намръщен бодигард и продължи напред с тълпата. Не знаеше дали мерките за сигурност са организирани от личната охрана на Майерс, или, след като той официално се кандидатираше за президент, се осигуряваха от държавата. Ако я очакваха, по нищо не си личеше.

Голям ескалатор я качи в просторно фоайе, облицовано с украсени с дърворезби дъбови дъски, бял мраморен под и растения с дълги листа, които приличаха на декор от роман на Ф. Скот Фицджералд. От двете страни на фоайето имаше стълбища към мецанина на втория етаж, където изтъкнати гости стояха в ложи и с монокли в ръка наблюдаваха постоянно прииждащата тълпа. Дана слезе по стълбището от ковано желязо в Испанската бална зала. Изведнъж почувства, че някой я гледа, и й се прииска да се обърне, но не го направи, защото така щеше да направи впечатление. Когато наближи високите огледални врати на балната зала, някой постави ръка на рамото й. Сърцето й прескочи и тя се стресна.

— Дана.

Хари Блок, бившият партньор на баща й, бе в компанията на значително по-млада жена; държаха се под ръка. Дана предположи, че това е госпожа Блок Трета. Именно Блок, голям спомоществовател на Демократическата партия, бе изпратил поканата на Кати Хил. Явно не се чувстваше толкова неудобно, че е изоставил вдовицата след скандалната смърт на съпруга й, че да не я покани да даде пет хиляди долара за каузата на демократите.

Дана се окопити и се усмихна.

— Господин Блок, как сте?

— О, моля те, без официалности. Наричай ме Хари. — Погледът му се плъзна по дълбокото деколте и спря върху синия камък. — Много са красиви — отбеляза, сякаш говореше на гърдите й. — Не знаех, че си демократка. Много се зарадвах, когато майка ти се обади да каже, че ти ще дойдеш вместо нея. Отдавна не се бяхме чували. — Той замълча. Изражението му се промени. — Ужасно съжалявам за Джеймс, още повече че не можах да дойда на погребението и да изкажа на Кати съболезнованията си. Има ли някакво развитие в разследването?

— Засега не. — Дана показа поканата. — Благодаря, че ми помогна за това. Знам, че стана в последния момент. Беше много мило от твоя страна.

— За мен беше удоволствие. — Блок забеляза някого. — Много искам да си поговорим, но нека да е малко по-късно.

Хвърли последен поглед към деколтето й и отмина.

Дана бе стигнала до главния вход на балната зала, където се тълпеше процесия като на сватбено тържество. Най-отпред стоеше Робърт Майерс.

Тя спря. Не беше очаквала такова нещо — надяваше се да се смеси с тълпата, докато намери възможност да поговори насаме с Елизабет Адамс. Майерс обаче явно не искаше да пропусне възможността да се ръкува лично с всеки, който можеше да допринесе финансово за кампанията му. Ако беше видял името на Дана в списъците или по друг начин беше узнал, че е там, още по-ревностно щеше да пази жена си. Тя реши да измисли някакво извинение да се отдели от процесията, но после се отказа от идеята. Ако се отдели от другите гости, това ще направи впечатление.

Двамата гости пред нея пристъпиха напред и подадоха поканите си на бодигарда вдясно от Майерс. Той погледна картичките, обърна се и прошепна нещо в ухото на кандидат-президента. Майерс веднага поздрави двамата. Хвана последователно десницата на всеки от тях с двете си ръце, усмихна се приятелски и като ги гледаше в очите, им благодари, че са дошли. После потупа мъжа по рамото и набързо ги представи на жена си, застанала до него.

Елизабет Адамс беше с бяла рокля с пайети, чийто цвят бе в силен контраст с тъмната й коса, събрана назад с шнола. Носеше същите диамантени обици като загубените.

Пулсът на Дана се ускори.

— Госпожо?

Бодигардът протегна ръката си за поканата й.

Тя му я подаде, той се обърна и прошепна нещо в ухото на кандидат-президента. Изражението на Майерс остана непроницаемо, но в движенията му, макар и машинални, за миг пролича колебание — пукнатина в самоувереността му. После се обърна към нея. Дана вдигна лявата си ръка и събра копринената си яка, за да закрие обицата на врата си. Подаде му десницата си. Майерс я пое.

— Как сте, госпожо Хил? Благодаря ви за подкрепата и че сте сред нас тази вечер.

Дана се усмихна, макар че изпита отвращение от докосването му.

— Удоволствието е само мое, сенатор Майерс.

Мъжът и жената пред нея се бавеха. Елизабет Адамс се засмя пресипнало. Майерс погледна човека след Дана.

— Кажете ми, как може такава красива жена да дойде без придружител.