Робърт Дугони - Необходими жертви

Тя пак се усмихна.

— Уви, грипът е виновен.

— Съжалявам да го чуя и още повече ви благодаря, че дойдохте. Моля ви, забавлявайте се тази вечер. Надявам се това да е началото на една четиригодишна промяна.

Той пусна дясната си ръка и се обърна към съпругата си. Дана почувства докосването му по гърба си и настръхна. Елизабет Адамс още се смееше, когато се обърна да я погледне. Усмивката й не помръкна. По очите й не пролича да я е познала дори след като съпругът й я представи.

Дана продължаваше да мисли трескаво за случилото се. Възможно ли беше Уилям Уелс да е сгрешил? Не. Те бяха изпратили човек да го убие. Бе създал обицата за Майерс. Когато кандидат-президентът се обърна към следващата семейна двойка след нея, Дана отпусна лявата си ръка и откри бижуто.

— Здравей, Елизабет.

Фамилиарният тон постигна целта.

— Добър вечер. Познаваме…

Дана поглади обицата.

— Имате прекрасни обици.

Адамс насочи погледа си към врата й. Усмивката й помръкна, смени се с несигурност.

— Уилям Уелс е невероятен майстор — добави Дана. — Доколкото разбрах, това са уникати.

Елизабет застина. С периферното си зрение Дана забеляза дясната ръка на Робърт Майерс, описваща широко движение, което означаваше, че е свършил с поредните гости и се готви да ги прехвърли към жена си.

— Аз съм сестрата на Джеймс — прошепна Дана.

На издигнатия подиум официално облечени мъже и жени от Сиатълската филхармония свиреха под бледата светлина, нежната музика се смесваше с бученето на стотици гласове. Дансингът бе заобиколен от маси и столове, покрити с бели ленени покривки със златен кант. Над главите на гостите висеше мрежа, пълна с бели и черни балони и конфети, която щеше да бъде освободена в определен момент. Сервитьори с бели униформи разнасяха между гостите подноси с шампанско и ордьоври. Светлината от кристалните испански полилеи беше намалена и свещите върху масите хвърляха отблясъци. Залата беше препълнена, всяко заето място означаваше нови пет хиляди долара за кампанията. Върху подиум в предната част на помещението бе поставена изящна маса за сенатора, съпругата му и неколцина избраници. Само катедрата с микрофона разваляше елегантността на обстановката.

Дана се смеси с тълпата, виждаше познати лица от вестниците, списанията, телевизията и киното. Взе си чаша шампанско и се усамоти в един ъгъл до голяма саксия с папрати недалеч от мястото, където я бяха представили на Елизабет Адамс. Жената на кандидат-президента изглеждаше смутена, като танцьорка, която не знае стъпките на танца. Усмивката й вече не беше толкова лъчезарна. Беше пресилена. От време на време се заглеждаше разсеяно, като че ли търсеше някого в тълпата. Робърт Майерс явно забеляза това. Докато пренасочваше следващите важни клечки към нея, се наведе и й прошепна нещо. Жена му кимна почти незабелязано и продължи да се усмихва малко по-сърдечно, но не за дълго.

Дана продължи да размишлява над ситуацията. От изненаданото изражение на Елизабет Адамс при вида на обицата и споменаването на Уилям Уелс, тя бе останала с твърдото убеждение, че жената не е имала представа, че е загубила обицата. Това означаваше, че една от обиците й в момента е фалшива. Робърт Майерс бе узнал някак си, че съпругата му е загубила едната си обица в дома на Джеймс Хил, и Бутейр бе изпратил Кинг и Коул да я вземат. Съпругът беше наредил да изработят дубликат, докато е чакал да му донесат оригинала. Всичко бе замислено така, че да се премахнат всякакви съмнения около смъртта на Джеймс, която трябваше да изглежда като убийство по време на неуспешен опит за грабеж.

След трийсет минути опашката от гости намаля и вратите на залата се затвориха. Оркестърът престана да свири. Двама души със средновековни костюми — полички на бели и червени шарки, дълги черни чорапи и шапки с пера — излязоха напред, вдигнаха два рога и поздравиха гостите с кратък тържествен сигнал. Вечерята бе сервирана. Дана намери двайсет и девета маса, където беше мястото й. Хари Блок й бе осигурил добра позиция — по средата на залата, недалеч от подиума с почетните гости. Макар че всяка маса беше за десет човека, а Дана нямаше придружител, всички места бяха заети. Красив мургав мъж издърпа стола й да седне и се представи като Ленард Бердини от „Нешънъл Джиографик“. След като всички седнаха, диригентът вдигна палката си и оркестърът засвири нещо, което много приличаше на президентския марш. Гостите се изправиха едновременно, заръкопляскаха, вратите на залата отново се отвориха и Робърт и Елизабет Майерс влязоха, като махаха и се усмихваха, сякаш бяха младоженци. Аплодисментите продължиха дълго след като почетните гости заеха местата си и се усилваха всеки път, когато някой от тях се опитваше да призове за тишина. Накрая Робърт Майерс застана пред микрофона сред бурни ръкопляскания.