Робърт Дугони - Необходими жертви

Поседяха мълчаливо. Дана наблюдаваше танцуващите двойки. Замайването от алкохола притъпи напрежението й и тя изпита желание, което отдавна не беше чувствала. Прииска й се да прегърне някого и някой да я прегърне. Закопня да обича и да бъде обичана. Когато Логан посегна към чашата, тя остави шала си да се смъкне от рамото й, наведе се и докосна ръката му. Той се загледа в свещта. Дана отдръпна ръката си и отново се наметна с шала.

— Извинявай, не биваше да го правя.

Той поклати глава и я погледна.

— Съпругът ти се обади.

— Грант ли? — изненада се тя.

— Телефонирал на майка ти. Бях се притеснил и й се обадих да попитам дали си звъняла. Грант те чака у вас. Майка ти каза да те предупредя.

Ръцете й трепереха. Изпусна едната обица, тя отскочи от ореховата тоалетна масичка и падна на килима. Елизабет я вдигна, остави я до другата обица на тоалетката и се обърна към закрития със завеса прозорец на будоара си. При ясно време слънцето огряваше помещението и тя можеше да седи с часове, да гледа платноходките сред сивкавите води на Пъджет Саунд и да си мечтае за свободата. Днес бе спуснала плътно завесите и стаята изглеждаше по-тясна.

Обърна се с гръб към прозореца и разсеяно разтърка месестата част на ушите си, като гледаше отражението си в голямото овално огледало. Сякаш виждаше непозната. Косата й беше по-тъмна от естествения й цвят, почти черна. Макар че предпочиташе да я носи разпусната, рядко го правеше. Сините й очи, някога искрящи, изглеждаха помътнели. Носът и скулите й бяха дело на пластичната хирургия, макар че навремето ги харесваше, както ги е създала природата. Когато се появеше пред хора, широките й рамене, тренирани дълги години с плуване в океана около Ла Хоя в Калифорния, се отпускаха, гърдите й хлътваха сякаш носеше тежък товар. От окото й се процеди сълза, търкулна се по страната й и падна на масата до обиците.

Тя сведе очи към масичката. Също като очите й, сините камъни вече не искряха на светлината. При срещата им Уилям Уелс й беше казал, че диамантите излъчват миниатюрни дъги, но това било фалшива светлина, илюзия, резултат от пречупването на лъчите. Истинската светлина, твърдеше той, идвала отвътре:

— Без нея дори тези красиви камъни ще приличат на обикновени стъкълца.

Тогава си мислеше, че го разбира. Но се оказваше, че се е лъгала. Едва сега го разбираше истински.

Елизабет се сепна от отражението му в огледалото.

— Много угрижена изглеждаше тази вечер — отбеляза съпругът й. — Не исках да те притеснявам. Наред ли е всичко?

— Просто съм уморена — прошепна тя.

Той мина покрай нея към триметровата двойна врата на главната спалня. Имаше отделен вход, но често минаваше през будоара й. Пусна газта и в камината лумнаха пламъци. Замислено заоглежда компактдисковете, подредени в украсено с дърворезба шкафче, принадлежало навремето на Джон Кенеди. Беше го купил на търг в „Содърби“.

— Три милиона долара — обяви, като извади един диск, отвори пластмасовата кутия и го пъхна в уредбата.

Разнесе се музика, изпълнявана от цигулка, флейта и английски рог под съпровода на барабан и цимбали. Елизабет не позна аранжимента — смесица от оперна ария и груб стрийт. Етно.

— И това е само от тази вечер — продължи Майерс. — Не е зле за начало. Така кампанията ще тръгне в правилна насока. Още няколко такива нощи и няма да има нещо, което да не мога да направя.

Стоеше с гръб към нея, главата му изглеждаше насложена в рамката на нейния портрет, открояващ се върху тапетите на сини и сиви ивици. С изключение на картината обаче — на която Елизабет бе изобразена в цял ръст — всичко друго в стаята определено подхождаше на мъж: тъмните цветове, масивните мебели във викториански стил. Майерс съблече фрака си и грижливо го остави на една закачалка. Прислугата щеше да го отнесе на химическо чистене. Той разхлаби папийонката и разкопча яката си.

Елизабет стана и влезе в спалнята от другата страна на голямото легло с балдахин. Дълбоко в сърцето си чувстваше мъка, но вече примесена с ново чувство. Гневът напираше отвътре, растеше, вдъхваше й сили, каквито не беше изпитвала от години.

— Ти ли го направи?

Майерс спря за миг, преди да свали черните ониксови копчета за ръкавели и да разкопчае ризата си.

— Тази вечер изглеждаше разсеяна, умът ти блуждае. Трябва да се стегнеш.

Тя се ненавиждаше. Мразеше онова, в което се беше превърнала.

— Ти ли го направи?

Той пак спря за момент. После съблече ризата си. Мускулите на раменете му изпъкваха.