Робърт Дугони - Необходими жертви

— Трябва да мобилизираме всичките си сили. Източните щати ще са най-трудни. Ричардсън ще се представи в пълен контраст с моя „провинциален“ произход. Ще се опитат да го изкарат културен бизнесмен от изтока, а мен — каубой от Дивия запад. Е, нищо лошо в това. На Рони това му помогна, нали така?

Тя се върна в стаичката и погледна обиците.

— Разбира се, Ричардсън не го бива много по речите, голям е дървеняк. Ще търся всяка възможност за дебат.

Тя обърна едната обица. Двете преплетени букви W ясно личаха върху златния клипс. Сърцето й биеше в унисон с барабаните от колонките. Елизабет затвори очи и обърна другата обица.

— Контрастът между нас, значителната разлика във възрастта и цвета на косата ще бъде символ на политическата и икономическата философия, който ще привлича избирателите.

Тя отвори очи. Златният клипс не беше маркиран. Буца заседна на гърлото й. Коленете й се подкосиха. Тя се подпря на тоалетната масичка, за да не падне.

— Все така ще се застъпвам за младо и жизнено управление, за промяна. Ще направя така, че да изглежда стар, затънал в тинята на клиентелизма и партизанщината…

Гласът му кънтеше като далечно ехо в ушите й. Тя се опита да преглътне, да възвърне присъствие на духа. Стаята се завъртя пред очите й и тя си помисли, че ще припадне. Буцата в гърлото й се дръпна, спусна се като асансьор към стомаха й. Силна болка обхвана гърдите и крайниците й. Вените на ръцете й, все още мускулести от удрянето на безброй топки за тенис, изпъкнаха като въжета; кокалчетата на пръстите й, с които стискаше ръба на шкафчето, побеляха. Гневът кипеше, заплашваше да изригне, повличайки съдържанието на стомаха й. Страхът й изчезна. На негово място имаше само гняв. Тя удари с юмрук по масичката.

— Копеле!

Съпругът й бе застанал на вратата, тирантите му висяха от двете страни.

— Важно е да участваш в кампанията, Елизабет. Мога да спечеля и сам, разбира се, но американските избиратели имат голяма слабост към теб. Според социологическите проучвания ти си най-популярната „първа дама“ след Джаклин Кенеди и, разбира се, сравненията са неизбежни.

— Ти си го убил!

Той стисна устни. Очите му станаха безжизнени. Върна се в спалнята, седна на леглото и събу обувките и чорапите си. Елизабет влезе при него.

— Искам да го чуя от теб — процеди през зъби. — Кажи го.

Той бавно се изправи.

— Не ми говори така, Елизабет.

Тя направи две крачки към него.

— Ис-кам да ми ка-жеш — изрече отсечено.

— Не смей да ми говориш така!

Той се извъртя и замахна — внезапно, без предупреждение, като нападаща змия. Стисна устните й.

— Не смей да ми говориш така! — изсъска садистично.

Блъсна я, като почти я повдигна от земята и я притисна в стената. Той заби пръсти в бузата й и изви главата й настрани. Наведе се над ухото й. Елизабет почувства дъха му върху шията си. Докато говореше, пръскаше слюнка:

— Не смей да се месиш в работата ми! Не смей да ме разпитваш! Не смей да ме упрекваш! Не смей да ме поучаваш! Не ми дреме какво мислиш! Искам само да изпълняваш!

Обърна лицето й към себе си, очите му бяха големи като на подплашен кон. Устата му се разкриви в демонична усмивка.

— Искаш да знаеш, а? Искаш ли да ти кажа?

Тя напразно се опита да преглътне. Майерс повдигна брадичката й, при което мускулите на врата й се напрегнаха до крайност. Струваше й се, че челюстта й ще се счупи. Беше го виждала и друг път в това състояние, когато от всяка пора на тялото му струеше гняв и пот с отвратителна животинска миризма. Гласът му премина в грубо ръмжене. Колко пъти се беше страхувала, че ще дойде момент, когато няма да може да контролира гнева си и силата на ударите. Животът в къща с многобройна прислуга не го бе научил да владее яростта си, нито да удря по-слабо. Само понижаваше глас, усилваше звука на стереоуредбата и увиваше с нещо юмруците си, когато я биеше.

— Гаджето ти, а? Искаш да знаеш какво е станало с гаджето ти? — Майерс се изсмя. — Ами, мъртъв е. Опитали са се да го ограбят. Той се прибрал и заварил крадците. Пребили го до смърт. Станало е точно както писаха във вестниците.

Погали я по бузата. Тя се отблъсна от стената. Майерс пъхна коляното си между краката й и я притисна, възбуденият му член повдигаше панталоните му.

— Казаха, че главата му се пукнала като тиква. Казаха, че се гърчел при всеки удар. — Бавно прокара пръст по шията й и надолу до гърдите й. — Тринайсет удара.

Пъхна ръка под роклята й, ощипа я силно под плата. С коляното си я принуди да се изправи на пръсти. Вратът й беше болезнено изкривен. Елизабет тихо изстена и изпита ненавист към себе си заради това.