Робърт Дугони - Необходими жертви

— Не може да бъде.

По бузата му се търкулна сълза.

— Бергман събра съдружниците, за да се подготвят за неизбежния иск за нанесени щети поради некомпетентност. Нелсън ще поиска да си върне загубата от сто и петдесет милиона и ако не подпали задниците на акционерите, не знам кой друг ще го направи.

— Няма ли застраховка, която да я покрие?

— Няма застраховка. — Той обърна бутилката, за да напълни чашата. — Ето защо „Нелсън Индъстрис“ ще заведе искове лично срещу всеки партньор. Мислиш ли, че ще са доволни да се разделят с всичките си активи, за да покрият провала ми?

Отново се изсмя, което прозвуча като жален стон. Погледна я и закри устата си с ръка.

И така… „това е всичко, приятели“… Разпери ръце, сякаш искаше да каже: „Как ти харесвам сега?“.

— Вече съм безработен. Бергман нареди утре в десет охраната да ме посрещне на входа на фирмата. Имам двайсет минути да си събера партакешите и да се махна. Стажантката ми ще прегледа всички документи, които взема, за да отсее между личните и фирмените. Прекъснаха достъпа ми до компютърната система и конфискуваха лаптопа ми. С други думи, напълно съм изолиран. Не че има значение, защото, след като случаят се раздуха от пресата, никоя адвокатска кантора в страната няма да ме вземе. — В гласа му прозвуча гняв. — След девет години блъскане ми дават двайсет минути да се изнеса. — Като че ли още не разбираше какво му се случва. — Двайсет шибани минути.

— На всеки може да се случи — измънка Дана. — Ако „Нелсън Индъстрис“ са дали погрешна информация…

Той захвърли чашата в камината.

— Това е капакът. Издал съм документи, в които заявявам, че съм извършил необходимите проучвания на материалите и съм убеден в положителния изход на делото. Нелсън ме подмами, като постоянно ме караше да правя оценки на документацията и обещаваше „Нелсън Индъстрис“ да станат редовен клиент, ако спечелим. Той ме насади на пачи яйца. Така нагласи нещата, че да не може да загуби, каквото и да стане. Ако беше спечелил делото, парите бяха негови. Ако изгуби, ето ме мен — изкупителната жертва. Утре адвокатите на фирмата му лично ще донесат призовките. Предварително са ги подготвили. — Грант отпи направо от бутилката. — Шибан мошеник. Всичко е било нагласено.

— Ти направи всичко възможно — опита се да го утеши Дана. — Толкова усърдно работи…

— Глупости! — Как можех да направя всичко възможно? Как можех да се съсредоточа над делото, докато ти постоянно ми звънеше да прибирам Моли, да я водя на ясли и за други глупави прищевки?

Думите му се забиха в гърдите й като тъп нож, но не й причиниха много болка. Чувствата й бяха твърде притъпени. Той я обвиняваше за провала си. За десет години нито веднъж не беше признал, че е допринесла с нещо за успехите му, а сега я обвиняваше за провала си. Грант се изправи неуверено и се олюля. Размаха ръка.

— Казвах ти, че времето не ми стига. Казвах ти, че моите дела не са като твоите нещастни клиентчета. Това е истинска война, по дяволите! Това е джунгла — борба на воля, сила и издръжливост! Но ти не го разбра. Никога не си ме разбирала.

— Разбирам. — Тя стана от дивана и се загърна по-плътно с шала. — Разбирам по-добре, отколкото си мислиш.

Той се приближи. Миришеше на алкохол и пот.

— Наистина ли, Дана? Наистина ли разбираш? Защото на мен ми се струва точно обратното.

Тя сведе очи. Не така си беше представяла неизбежния сблъсък, но той сам си избра бойното поле. Погледна го в очите.

— Може би щеше да имаш повече време за делото, ако не се чукаше със стажантката си, Грант.

Той се олюля, сякаш думите й буквално нарушиха равновесието му. Застина като втрещен. После се изсмя.

— Какво? Казвам ти, че животът ми се провали, а ти ми говориш така. Типично в твой стил, Дана. Никога не ме подкрепяш.

Не й се искаше да казва такива неща, не искаше да го наранява още, но това беше негова война и той сам си избра оръжието.

— „Нелсън Индъстрис“ може да са провалили кариерата ти, но ти сам провали личния си живот.

Той поклати глава, още не разбираше.

— Защо не ме подкрепиш поне веднъж, Дана? Поне веднъж? Аз те подкрепях по време на следването; ако не бях аз, сега нямаше да си тук.

— Не. Нека да си кажем истината в очите. Не ти ме подкрепяше по време на следването. Аз ти помагах; ти просто винаги си представял нещата както ти е изгодно. Щях да съм на това място със или без теб.

Той размаха заканително пръст.

— Аз те подкрепях. Аз купих тази къща и всички тези боклуци.