Робърт Дугони - Необходими жертви

— Мисля, че достатъчно е наказан.

— Само един съвет мога да ти дам. Той вече няма да е твой съпруг, но винаги ще си остане баща на Моли. Колкото и да я разочарова, тя ще продължава да го обича. Тя има право да има баща и той има право да вижда дъщеря си. Само не знам дали ще има интерес към нея.

— Заплаши, че ще ми я отнеме.

Майка й се изсмя.

— Дай му я. Ще ти я върне след по-малко от двайсет и четири часа.

Дана се усмихна.

— Знам.

— Не можеш да бъдеш и майка, и баща едновременно, Дана.

Чайникът на котлона засвири като самотен влак, преминаващ през заспало градче. Кати Хил се изправи и целуна дъщеря си по главата, прегърна я силно за момент, преди да отиде да налее чая.

Телефонен звън проряза тишината.

Робърт Майерс обра трохите от парчето пресен щрудел и отпи от студеното мляко.

— Великолепно — обяви и остави чашата на масата.

Кармен Дюпре стоеше до умивалника и чакаше да вземе чинията и чашата. Носеше черно палто върху униформата си и бе обута с бели маратонки. Мислеше да си тръгне рано, но неочаквано Майерс позвъни в кухнята и предупреди, че иска да хапне парче щрудел. Накара я да изчака. Поиска тя да му сервира и да измие съдовете след това.

Той се облегна назад.

— Днес си надминала себе си, Кармен.

Тя се усмихна напрегнато, надяваше се, че доволното му изражение не е знак, че смята още да бърбори. След трийсет години постоянно на крак, докато шеташе из хорските домове, глезените й бяха подути от артрит и вечер краката винаги я боляха. Имаше нужда да се прибере и да ги потопи в топла вода с английска сол.

Майерс поглади корема си.

— Май ще трябва да зачестя с физическите тренировки. Никой не иска да има дебел президент.

Дюпре взе чинията и чашата, като се надяваше това да намекне, че е време да си ходи. Той обаче сякаш не забелязваше, че готвачката през цялото време стои с палто.

— Изглеждаш замислена тази вечер. Някак си неспокойна. От известно време ми се виждаш нервна. Какво има?

Тя занесе чашата и чинията на мивката.

— Просто съм уморена, господин Майерс. От сутринта съм на крак, а вече не съм млада. Освен това момчетата пак са направили поразия. Ако един мирува, другите ще измислят някоя беля. Трудно е с четирима синове.

— Представям си. — Майерс се изправи. — Мисля обаче, че те чакат още много тежки дни. Искаш ли да работиш в Белия дом, Кармен?

Тя се усмихна.

— Не, господине, едва ли. Домът ми е тук. Тук ми харесва.

Той се засмя.

— Разбира се. Ето защо имаш тайни от мен.

Тя изпусна чинията в мивката, но не я счупи. Вдигна я и я изплакна.

— Всяка жена си има тайни, господин Майерс. Всеки го знае.

— Обзалагам се, че цялото злато на света няма да те убеди да ми издадеш семейната рецепта за щрудел.

Дюпре поклати глава.

— Не, господине. Не мога да го направя.

Майерс игриво й се закани с пръст.

— Хитруша си ти. Омагьоса стомаха ми и сега съм пристрастен към щрудела ти като баща си. Но не си мисли, че ще се откажа. Много съм упорит и един ден ще открия всички есенции и подправки, които слагаш. Не мога да отида в Белия дом без него.

Дюпре извади две черни ръкавици от джобовете на палтото си.

— Лека нощ, господин Майерс.

Той кимна.

— Лека нощ, Кармен.

Майерс тръгна по главното стълбище. Спря, за да огледа новия си портрет. Харесваше го. Бе решил да го изобразят усмихнат, защото смяташе, че така изглежда млад и жизнен. През последните години народът избираше все по-млади президенти, черта, която отразяваше изискванията на поста им. Работният ден започваше рано и свършваше късно. На Майерс това не му пречеше. Той лесно се наспиваше. Ако успееше да открадне четири часа сън без прекъсване, смяташе нощта за спокойна. Натоварването през деня изискваше добро съсредоточаване и точно затова последните забежки на Елизабет толкова го ядосаха. Тя много добре знаеше на какво натоварване е подложен. Знаеше го от деня, когато се ожениха. Майерс ясно й бе дал да разбере, че политиката е единственото му призвание, неговата съдба.

На края на стълбите стоеше бодигард. Това напомни на Майерс, че Бутейр още не се е обадил да докладва. Това не му харесваше. Дана Хил беше дръзка. Твърде дръзка. Бе дошла на приема и лично се ръкува с него. Трябваше да й се признае, имаше кураж, но не и достатъчно мозък. Вече нямаше значение. Елизабет знаеше истината и нямаше какво повече да се направи. Всичко бе добре планирано. Джеймс Хил беше мъртъв. Двамата мъже, които Бутейр изпрати да го ограбят — също. Обицата беше у Дана Хил. Можеше да си я задържи, ако иска. При все това нещо не му харесваше в тази кучка. Явно не си знаеше мястото. В това отношение Бутейр не беше оправдал очакванията му. Трябваше да я убие, но още не беше късно да поставят Дана Хил на мястото й. Майерс имаше власт да го направи.