Робърт Дугони - Необходими жертви

— Разбийте я!

Бодигардовете се огледаха объркано.

— Искате да…

— Разбийте вратата, по дяволите!

По-едрият от двамата се приближи и пробва дръжката.

— Заключена е, глупако! — изкрещя Майерс.

Мъжът се отдръпна и блъсна вратата с рамо. Тя не помръдна. Той пак отстъпи назад, завъртя се за по-голяма сила и я ритна над бравата. Тя се разклати, но не подаде. Вторият ритник имаше подобен ефект.

— Не става…

— Донеси нещо! — изкрещя Майерс на втория бодигард.

След няколко минути, през които той ту гневно крачеше из стаята, ту блъскаше вратата и викаше жена си, охранителите отново се появиха; единият носеше тежък чук.

— Хайде! — нареди им Майерс, когато видя, че се колебаят.

Бодигардът удари дръжката с чука. Вратата се разклати. При втория удар дървото подаде. При третия, вратата се отвори със замах и от помещението изскочи облак топла пара. Майерс изблъска двамата мъже и се втурна вътре. От огледалата капеше влага, водата преливаше върху мраморния под, но във ваната нямаше никого.

Майерс хукна по коридора, следван от двамата охранители. Трети стоеше пред кабинета на Елизабет Адамс.

— Помоли да не я безпокоят.

Майерс го блъсна настрана и пробва вратата. Беше заключена.

— Кога дойде?

— Преди трийсетина минути, господине.

Майерс потропа.

— Елизабет, отвори!

Никой не отговори.

Той заблъска по-ожесточено и закрещя:

— Елизабет, отвори проклетата врата!

Отдръпна се и направи знак на бодигарда с чука.

— Разбий я.

Мъжагата замахна и след няколко удара вратата се отвори. Също като банята стаята беше празна. Майерс гневно се обърна към бодигарда, който беше пазил вратата:

— Къде е, по дяволите?

— Не знам…

— Не я ли видя да излиза?

— Не, господине, вратата беше затворена през цялото време.

— През цялото време ли стоя тук?

Бодигардът кимна.

— Да, господине. Попитах госпожа Майерс какво ще прави толкова късно. Отговори ми, че не можела да заспи. Искала да поработи и нареди никой да не я безпокои. Помоли ме да пазя пред вратата.

Майерс прокара ръка през лицето си и затвори очи.

— Как тогава е изчезнала, по дяволите? Да не се е изпарила?

Мъжът мълчеше.

— Отговори ми! — закрещя сенаторът. — Зададох ти въпрос! Как се е измъкнала?

Заоглежда празното помещение. Този въпрос по отношение на връзката й с Джеймс Хил го измъчваше най-много. Как е успявала да се измъква от имението? Питър Бутейр бе установил, че Елизабет излиза, когато Майерс пътува. С Джеймс Хил се срещали в някаква барака в планината, а веднъж-два пъти в дома му в Грийн Лейк. Веднъж дори наели стая в крайпътен мотел като гимназисти, неспособни да удържат юношеската си страст. Той не се съмняваше, че излезе ли от имението, дегизирана с перука и обикновени дрехи, съпругата му може да мине незабелязана сред хората. Дори някой да я познаеше, нямаше да повярва, че е тя. Бутейр така и не успя да разкрие как Елизабет се е измъквала незабелязано.

— Има втори изход — отбеляза бодигардът.

Майерс се обърна.

— Какво?

— Кабинетът има втори изход. — Посочи. — В тази стена има врата, точно под портрета на госпожа Майерс.

За момент Майерс остана втренчен в телохранителя. Лишеното от прозорци помещение бе предназначено за прислугата, но Елизабет го беше избрала за кабинет. Той винаги бе недоумявал защо го предпочита пред други, много по-удобни стаи. Под портрета имаше скрита ръчка. Натисна я и скритата врата се отвори към мрачно стълбище.

— Мислех, че знаете — измънка телохранителят.

— Разбира се, че знам — изсъска Майерс. Слезе по стълбището. Долу имаше врата, която излизаше в килера. От другата страна входът бе скрит зад полици с хранителни продукти. Майерс влезе в кухнята, където преди малко бе хапвал щрудел. Отдясно бяха стаята за преобличане на прислугата и задният вход за кухнята.

— Предупреди охраната на главния вход. Искам да разбера дали е излязла от имението — изсъска през зъби сенаторът.

Вдиша дълбоко. Елизабет бе такова дете. Проклет дебил.

— Колата на госпожа Майерс е още там, господин сенаторе — докладва бодигардът. — Само камериерката е излизала.

— Претърсете горния етаж. Уверете се, че не е в някоя от другите стаи.

Бодигардовете се качиха горе. Майерс тръгна към вратата, но изведнъж спря. В умивалника още стояха полупразната му чаша от млякото и чинийката. Кармен никога не оставяше съдовете неизмити. Не би го направила, освен ако не е бързала. Той натисна няколко трохи, обърна се и пак огледа скритото стълбище.