Робърт Дугони - Необходими жертви

— Ура за нашия отбор!

Дана отново се зачете в презентацията си. Грант хвърли чорапа си на пода.

— Стига фасони, Дана. Не можеш ли да ме подкрепиш поне в нещо от това, което правя?

— О, извинявай. Забравих колко е важна любителската бейзболна лига за адвокати. В колко часа свърши мачът?

Той се изправи и хвърли другия си чорап.

— Не ме подлагай на кръстосан разпит. От един месец се скъсвам от работа. За пръв път от доста време имам възможност да изпусна напрежението.

— Не те подлагам на кръстосан разпит, Грант. Опитвам се да общувам с теб. Нарича се диалог.

Той стъпи на персийския килим и съблече трикото си.

— Цял ден водя „диалози“. Цял ден се сражавам. Не искам да го правя и вкъщи.

На четирийсет, шест години по-възрастен от нея, той се поддържаше в отлична физическа форма, като тичаше редовно, три пъти седмично ходеше на бодибилдинг във Вашингтонския спортен клуб, играеше голф и бадминтон. Дана не искаше да мисли за това. Самата тя така и не успя да свали трите килограма от бременността и нямаше време дори да си помисли за спорт.

Грант потърка косматите си гърди и разхлаби ластика на анцуга си.

— Добре де, след мача се отбихме да хапнем пица и да пийнем бира, не е престъпление. — Обърна се и отиде при старинния шкаф. — Бога ми, ако те слуша, човек ще каже, че го правя всяка вечер.

— Не е всяка вечер. През останалите си на вечери с клиенти, на късни заседания или на полигона за кормуване.

Той остави портфейла, шепа монети и часовника си в кожения калъф върху шкафа.

— Стига, Дана, водили сме вече този разговор. Ако искам да стана партньор, трябва да осигурявам клиенти. Това означава допълнителни ангажименти. Не мога да го правя от шест до осем в работните дни. Да не мислиш, че са ми много приятни късните вечери или игрите на голф? Да не мислиш, че ми е забавно да прекарвам почивните дни с клиенти? Налага се да го правя. Бергман постоянно ме притиска да увелича приноса си за кантората. Приходите постоянно спадат, тази година вече изгубихме трима акционери. Мисля, че няма да ти е приятно да остана без работа, освен ако не планираш пак да започнеш на пълна работна седмица.

— Можем да продадем къщата…

— Никакво продаване.

— Грант, зная, че работиш усилено, и не искам да натяквам…

— Тогава не го прави.

Дана стисна зъби.

— Можеше да ме предупредиш.

Съжали в момента, в който изрече тези думи. Той веднага щеше да се захване за тях, за да отклони темата.

— Права си. Трябваше да ти се обадя. Съжалявам. Това дело направо ме съсипва. Оплел съм се и няма измъкване.

Дана отново се съсредоточи в материалите за презентацията.

— Ще си пусна един душ. Искаш ли да дойдеш? — предложи той.

Идеше й да закрещи. Знаеше, че е застанал гол до леглото. До това се свеждаше ухажването му. Тя се запита как стигнаха дотук. В ранните години на връзката им привличането между тях бе толкова силно, че първия път, когато се любиха, тя имаше чувството, че ще се пръсне. В малкия свят на юридическия факултет, подложена на постоянен стрес от преподаватели, използващи Сократовия метод да я засипват със сложни въпроси, вечната тревога преди следващия изпит и ожесточената конкуренция за по-високи оценки и по-добра работа, Грант се появи като спасител. Те не просто се любиха. Освободиха натрупаното напрежение в една нощ на пламенна, безкрайна страст. Нещата обаче се промениха, след като той се провали на изпита за адвокатската колегия, а след това не успя да стане партньор в първата си кантора. Появи се някаква неприязън и провалът му се превърна в израз на онова, което и двамата знаеха, но никога не изричаха гласно. Тя получаваше по-високи оценки и многобройни предложения за работа от най-добрите адвокатски кантори в Сиатъл. Сега печелеше повече от него. Това беше голям удар върху самочувствието му.

— Имам работа — сряза го тя. — Утре ще ставам рано.

— Все си заета.

— Защото не мога да си свърша работата, когато те няма. Моли не ме оставя на спокойствие.

— Чудесно. — Той демонстративно тръгна към банята. — Работи си. — Спря на прага. — Щом си решила да се цупиш, добре.

— Аз ли се цупя? Как не се сети поне да ме попиташ как е минал денят ми?

Тя отново съжали, че му е дала повод да се измъкне.

— Това ли било? Че съм забравил да попитам как е минал денят ти? — Той седна гол на леглото, явно не смяташе да се предава. — Много добре знаеш колко съм зает. Ако спечеля процеса, Бил Нелсън ще прехвърли всички юридически проблеми на „Нелсън Констръкшън“ към нашата кантора. Това е дело за неизпълнение на договор на стойност сто и петдесет милиона долара, Дана. Вестниците из цялата страна ще пишат за това. Бергман даде ясно да се разбере, че ако спечеля, мястото ми във фирмата е сигурно.