Робърт Дугони - Необходими жертви

— Мирно, Макс. — Вдигна Моли от земята, опита се да я успокои и грабна слушалката. — Ало?

От другата страна бяха затворили.

Дана закачи дрехите на летящата врата към гостната и сложи дъщеря си да седне на кухненския плот. По бузките на момиченцето се стичаха сълзи; беше одраскало коляното си малко под синята рокличка. Макс започна да ближе жълтъците, сякаш беше гладувал цяла седмица. Мобилният й телефон иззвъня. Дана вдигна, докато утешаваше Моли.

— Дана? Къде си? Преди малко звънях вкъщи.

Плачът на Моли почти заглушаваше гласа на съпруга й. Тя погледна номера на дисплея. Грант се обаждаше от мобилния си телефон.

— Току-що влизам — не скри раздразнението си.

— Защо плаче детето?

— Иска сладолед. Казва, че татко й бил обещал.

— Не ми се карай, Дана. Един сладолед няма да й навреди.

— Мамка ти, Макс.

Кучето бе измъкнало пакет с месо за хамбургери от торбата.

— Чакай.

Дана свали Моли от плота, издърпа Макс за каишката и го избута навън, като затвори вратата. Кучето залая и задраска по вратата. Дана отново взе слушалката.

— Къде си, Грант?

— Леле-мале, някой е станал с дупето нагоре.

Тя се напрегна, за да го чуе въпреки хленченето на Моли.

— Къде си сега?

— Тъкмо тръгвам от кантората.

— В кантората ли си? — Погледна часовника си. — Какво стана с разпита на свидетели в Евърет?

— Оказа се, че повечето документи са пълна измислица. Оправих го още преди три часа. Така имах време да се върна в кантората да подготвя някои други неща по делото. Тоя Нелсън ще ме съсипе.

Дана чу други гласове от слушалката.

— Слушай, не ме чакай за вечеря. Тази вечер дават бейзбол и ще закъснея. Хайде, тръгвам.

— Грант?

Той бе прекъснал връзката. Дана затвори телефона, вдигна Моли и зарови лицето си в косицата й. Навън отново заваля.

Бръмченето на автоматичната врата на гаража я накара да вдигне очи от черната папка в скута й. Украсеният с орнаменти часовник на полицата над камината показваше малко след единайсет часа. Дана лежеше изтощена в кревата и с мъка държеше очите си отворени. Половин час бе слушала несвързаните брътвежи на Крокет за по-голяма мотивация, отговорност и приоритети. После издаде циркуляр, с който изтегляше презентацията й за следващата сутрин. Малко по-късно Линда й каза, че Дон Бърнсайд, потенциалният клиент от „Коругейт Индъстрис“, се обадил на Крокет минути преди Дана да влезе, за да го предупреди за ангажимента си следобед. Шефът й вече бил взел решение да отложи презентацията й за сутринта, за да се съобрази с програмата на Бърнсайд.

Тя чу блъскане на задната врата, лая на Макс и удрянето на опашката му по кухненските шкафове. Кучето не беше извеждано от седмици, откакто се развихри скандалът „Нелсън“ и Грант престана да тича по пет километра всяка сутрин из улиците на Медисън Парк — луксозен квартал на десет минути източно от центъра на Сиатъл. При едно от редките му излизания на лов в Източен Вашингтон с приятели от студентските години Грант бе решил да купят кучето от специален развъдник, но така и не си даде труд да го обучи. Макс не беше донесъл ни една убита птица в живота си. Обикновено разпиляваше вестника на моравата пред къщата.

Дана се усмихна, щом чу дрънкането на бутилките на вратата на хладилника. Грант търсеше нещо за ядене. Продуктите, които беше взела на идване, бяха за закърпване на положението. От три седмици не бе пазарувала основно. С Моли вечеряха хамбургери с млечен шейк. Тя приготви сандвич и за Грант, но после го даде на Макс.

Кучето се втурна нагоре по стълбите, тя чу тупкането на лапите му по килима и тракането на ноктите му по дъските в коридора. Животното отвори вратата на спалнята с муцуна и нахълта с изплезен език, въодушевено от появата на господаря си. Голяма радост!

Грант влезе. Носеше синьо-бяла раирана спортна фланелка „Максуел, Левит и Труман“, син анцуг и шапка с козирка. Миришеше на бира и цигарен дим.

— Не знаех дали си будна. Долу беше тъмно.

Седна на дивана пред големия еркерен прозорец, закрит с жълти завеси на цветчета, и изрита единия от шпайковете си. Той се приземи от другата страна на стаята, върху черешовото бюро. Другият го последва.

— Къде беше? — попита Дана.

— На мач — небрежно отвърна той. Свали чорапите и разтърка краката си. — Много добре знам какво си мислиш. Личи си по тона ти, затова ми спести натякването. „Като си имал време за бейзбол, защо не взе Моли?“ Разпитът свърши навреме, но в кантората положението беше на пожар. Скъсах си задника, за да стигна навреме на игрището. Успях едва за втория ининг. Бергман беше направил четири хоумръна през първия ининг. Едва се откачихме.