Робърт Дугони - Необходими жертви

Той почервеня. Изръмжа и се надигна от креслото.

— В пет нула нула да си в заседателната зала — изсъска и излезе.

Дана затвори вратата и седна зад бюрото си. Не знаеше да се смее ли, или да плаче. Списъкът със задачите й за днес се беше разпрострял на три страници. Май по-уместно бе да заплаче. Тя се загледа към снимката на Моли върху една от полиците на библиотеката. При мисълта, че може би има рак, че момиченцето й може да остане сираче, очите й се напълниха със сълзи. Шест години неуморно се беше трудила за двайсет и петимата акционери на „Стронг и Търмонд“, работеше през почивните дни, осигуряваше сериозни приходи, развиваше бизнеса. Мислеше си, че кариерата в една от водещите адвокатски кантори в Сиатъл е сбъднатата й мечта. Раждането на Моли обаче промени всичко. Не знаеше какво да прави. Грант не я подкрепяше. Каза й, че ще имат финансови затруднения, ако тя престане да работи, че няма да успеят да изплатят обзавеждането и вноските за новата къща. Дана обаче се чувстваше виновна към Моли, че се налага да я води на ясли и да работи през почивните дни. Имаше усещането, че лъже дъщеричката си. Че лъже себе си. Затова се отказа от работата като партньор и премина на тридневна работна седмица.

Отделът на Марвин Крокет бе черната дупка, в която фирмата я заточи.

Телефонът й иззвъня и тя натисна копчето на високоговорителя.

— Съпругът ви — обяви секретарката.

— Благодаря, Линда, свържи ме. — Остави високоговорителчето включено. — Здравей, Грант.

— Дана, цяла сутрин те търся — упрекна я той, което потвърди подозренията й, че е забравил за часа й при лекаря. — Слушай, обаждам се да ти кажа, че вземането на показания в Евърет ще се проточи. Свидетелят шикалкави и е донесъл цяла камара бумаги. Няма да успея да взема Моли от яслата. Ще трябва ти да отидеш.

Земята сякаш се разлюля под краката й.

— Не, Грант. Казах ти, че днес не мога. Имам презентация.

— Защо не помолиш Мария или майка си?

— Не мога. Когато ти изяви желание да отидеш, освободих Мария. Майка ми ще играе бридж вечерта.

— Не знам какво да ти кажа, мила.

— Ти се съгласи да я вземеш днес. Уговорихме се преди една седмица.

Съчетаването на програмите им бе сложно като управление на полетите от диспечерски пункт.

— Не може ли друг да направи презентацията ти?

Дана едва сдържа гнева си.

— Това е моя презентация, Грант. Трудила съм се над нея и Крокет вече ми диша във врата. Не можеш ли да прекъснеш разпита и да го отложиш за друг ден?

— Няма как, Дана, това е случаят „Нелсън“. Адвокатът на защитата е мръсник. Не искам да си въобрази, че ми прави услуга. Освен това няма други възможни дати. Всеки ден до началото на процеса имаме разпити на свидетели. Трябва да свършим този днес.

— По дяволите, Грант, не можа ли да ме предупредиш по-рано?

— Не ме обвинявай, Дана. Положението е сериозно. Толкова ли е важна тази проклета презентация? Защо просто не я отложиш?

— Ще присъстват трийсет души и Крокет е поканил един потенциален клиент. Не мога да я отложа, той ме държи на мушка, много добре знаеш.

— Виж какво, Дана, не мога да ти върша работата. Не си малка. Оправяй се с Крокет и престани да ми се оплакваш.

— Защо просто не напусна, а, Грант?

Това беше скритият й коз. Без нейната заплата, която бе по-голяма от неговата, той не можеше да си позволи беемвето или къщата в Медисън Парк.

— Почивката свърши. Трябва да вървя. Направи каквото сметнеш за добре.

Дана спря пред покритата тераса на къщата. Стискаше писмата със зъби, подпря пазарската чанта на коляното си, а дрехите от химическото чистене бяха преметнати върху рамото й. Със свободната си ръка разрови химикалките и кламерите на дъното на куфарчето, където трябваше да са забутани и ключовете й. От пробития найлонов навес върху нея и разплаканата Моли капеше вода. Грант бе обещал на дъщеря им сладолед, а Дана не й разрешаваше да яде преди вечеря. С единия си крак затискаше вратичката на кучето, опитвайки се да удържи Макс, четирийсеткилограмовия златист птичар. Вътре телефонът звънеше.

Дана намери ключовете и отключи. Моли бутна вратата.

— Моли, не бутай…

Макс промуши муцуната си през процепа и изхвърча през вратата, като повали детето. Торбата падна от коляното на Дана и покупките се разпиляха, две червени ябълки се търкулнаха по пода в кухнята.

Дана изплю писмата върху масата, предпазливо заобиколи счупените яйца, като притискаше кучето с коляно.