Робърт Дугони - Необходими жертви

Той взе чашата от бъчвата и отпи.

— Защото не искате или защото не можете?

— Нито едно от двете.

— Моля, не разбирам.

— Много ясно, че не разбирате. — Уелс се намръщи, но след секунда явно съжали, че е бил груб. — Сега аз трябва да ви се извиня. — Пое си дълбоко въздух. — Щом нещо веднъж е било създадено, то вече съществува. Нямам интерес да създавам вече съществуващи неща.

— Значи този чифт са единствени?

— Ако така ви харесва.

— Не разб…

— На някои им харесва, че произведенията ми са уникати. Това ги прави по-ценни — за хората, не за мен, уверявам ви.

Дана кимна.

— Затова ли вече не правите бижута? Защото другите ги продават с голяма печалба?

— Нито знам, нито ме интересува дали някой продава произведенията ми и на какви цени.

— Мога ли да ви попитам защо вече не правите бижута?

Уелс си пое дълбоко въздух. Продължаваше да гали котката.

— Онова, което създавам, идва от душата ми. То е част от мен. Създавам го специално за хората, на които ще принадлежи. Скулптура, бижу или парче метал не могат да съществуват сами за себе си. Като всеки от нас те живеят в определена среда, оформят се и се моделират от нея и едва тогава могат да бъдат оценени истински. Никога няма да можете да оцените мое произведение, както аз искам да бъде оценено, освен ако не го създам специално за вас. Тогава ще почувствате вътрешната му красота толкова силно, колкото другите виждат външната.

— Затова ли скулптурата навън ръждясва? Защото не си е намерила мястото?

Уелс кимна.

— Ако не попадне на мястото си, и най-красивото нещо се похабява. Повечето хора не виждат скулптурите ми, понеже са твърде заети или просто са престанали да се вглеждат под повърхността и не искат да видят вътрешната красота.

— Хората са повърхностни.

— Не, хората са слепи. — Уелс отново вдигна чашата, отпи и я остави върху бъчвата. — За да преживявам като всички хора, трябваше да продавам произведенията си, но никога не съм възнамерявал други да се облагодетелстват благодарение на мен. — Уелс се усмихна мрачно. — Ирония на съдбата. Търговците продават произведенията ми, за да извлекат печалба. Но всъщност произведението губи стойността си, защото е извадено от средата си и така е загубило красотата си. Какво ви води при мен, госпожо…

— Хил. Дана Хил.

— Какво ви води при мен, госпожо Хил, чак от Сиатъл?

Тя вдигна обицата.

— Намерих я. Тя не е моя.

— Знам. Макар че би могла да бъде.

Котаракът скочи от скута на Уелс и започна да се търка в краката на Дана. Тя го вдигна, сложи го в скута си и започна да го гали, докато пак замърка.

— В какъв смисъл би могла да бъде моя?

— Нещо тежи на сърцето ви, госпожо Хил. Загубили сте радостта от живота, посоката си. Животните чувстват тези неща. Фройд го е почувствал и затова сега седите тук. Леонардо също го усеща. Нуждаете се от утеха. Какво бреме тежи на сърцето ви, госпожо Хил?

По необяснима причина очите й се наляха със сълзи. Когато заговори, я обхвана топло чувство, напомнящо на усещането, което бе изпитвала като дете при изповед, когато се освобождаваше от греховете си, но още не знаеше до какви последствия ще доведат.

— Брат ми беше убит миналата седмица. Намерих тази обица в дома му.

— Убийството на брат ви ви кара да скърбите външно. То обременява сърцето ви, но не е това, което ви прави нещастна. Нещо друго в живота ви съсипва. Смъртта на брат ви дава воля на сълзите ви. Тя е повод да изразите скръбта си, но вие я носите от много години. Сълзите са вътре във вас. Вие се давите в тях и това ще продължава, докато не сторите онова, което знаете, че трябва да направите.

— Намерих тази обица на пода под леглото на брат ми. Той не беше женен, господин Уелс, и не знам да е имал приятелка.

— Моля ви, наричайте ме Уилям. Голямо удоволствие е за стареца красива жена като вас да му говори на малко име.

Тя се усмихна.

— А пък усмивката ви носи радост на друг човек, който ви цени.

Тя веднага се сети за Майкъл Логан и забележката му, когато пътуваха към Рослин.

— Брат ми нямаше врагове. Не беше богат. Беше преподавател по право. Тих и скромен. Беше добър човек. Сега е мъртъв. Няма причина някой да иска да го убие. Искам да знам защо са го направили.

Уелс изведнъж затвори очи. Дана чуваше тихото бучене на вятъра през някаква цепнатина в къщата. Вентилаторите на тавана се завъртяха бавно от течението. Металните греди над главата й задрънчаха. Вентилаторът в кухнята също се завъртя. Мехът пред пещта започна да се надува и да изпуска, сякаш бавно дишаше, пламъците се разгоряха.