Робърт Дугони - Необходими жертви

Дана притисна снимката до гърдите си и бавно затвори очи. Когато ги отвори, на вратата стоеше набит русокос мъж.

— Божичко! — възкликна тя и изпусна снимките. Натрапникът вдигна ръце.

— Извинявайте, не очаквах да има някой.

Беше елегантно облечен с хубав тъмносин костюм, бяла риза и вратовръзка.

— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита Дана, като си помисли, че човекът е колега на Джеймс.

Лицето му бе ъгловато, с изсечени черти. Очите му обаче й направиха най-голямо впечатление. Бяха черни като въглени.

— Аз съм детектив Даниел Холмс, госпожо…

— Хил. Дана Хил. С детектив Логан ли работите?

— Майк разследва убийството на брат ви. Аз се занимавам повече с грабежа. Интересуват ме предмети, които са откраднати и могат да ни насочат към убийците.

— Детектив Логан ми каза, че снощи са намерили един от убийците. Мъртъв.

— Така ли? Още не съм се чувал с Майк тази сутрин. Кажете, вие ли сте съпругата на жертвата?

— Съпруга ли? О, не — малко объркано отговори тя. — Бяхме брат и сестра.

— Разбирам. Приемете съболезнованията ми.

Дана кимна.

— Искам да съставя списък на неща, които може би са били откраднати, тъй че да ги търсим в местните заложни къщи.

— Тази сутрин вече се разбрах с детектив Логан за това. Не съм убедена, че мога да ви помогна, детективе. Никога не съм посещавала брат си, докато живееше тук. Нямам представа какво е притежавал и какво не.

— Намерихте ли нещо интересно?

— Какво интересно?

Детективът посочи двата кашона в коридора.

— Виждам, че събирате вещите на брат си. Намерихте ли нещо ценно? Нещо, което крадците биха взели? Понякога нещата, които оставят след себе си, ни дават много важна информация. Например, ако крадат само електроника — телевизори, уредби, но оставят бижута и произведения на изкуството, можем да набележим заложните къщи, към които има вероятност да се насочат.

— Телевизорът и уредбата едва ли са ги привлекли — изтъкна Дана. — Не са ги пипнали. Не са взели и лаптопа му.

Детективът кимна.

— Може би са търсили предмети, които са по-лесни за носене. Брат ви имаше ли бижута или произведения на изкуството, нещо подобно? — Посочи гоблените. — Може би статуетки.

Дана поклати глава.

— Не се сещам за нищо такова.

— Ясно. — Детективът се почеса. — Е… — Замълча неловко. — Не искам да ви притеснявам повече. Още веднъж приемете моите съболезнования.

Кимна и излезе. Дана го последва до главния вход и затвори вратата. Тръгна към спалнята, но се спря, върна се и заключи. Когато отново влезе в спалнята, вдигна рамката със снимките, коленичи и внимателно събра стъклата от килима, опипа го внимателно за по-дребните парченца. Видя някакъв отблясък под леглото, светлина с цветовете на дъгата като от стъклена призма. Легна на пода, протегна ръка, като внимаваше да не се пореже. Напипа някакъв предмет и го измъкна.

— Я виж — измърмори на себе си и го заоглежда.

Дана седеше на предната скамейка в катедралата „Сейнт Марк“ и стискаше ръката на майка си. Моли бе от другата й страна, между нея и Грант. Шестима бивши колеги на Джеймс от фирмата и Сиатълския университет внесоха ковчега му — затворен, както беше и на поклонението предишния ден. В тъмния храм миришеше на тамян, само откъслечни хлипания и покашляния нарушаваха тържествената тишина. Навън небето бе тъмносиво и през витражите проникваше малко светлина. Свещите на олтара потрепваха от недоловимо течение. Отзад, облечен в зелено и бяло, свещеникът — полски емигрант с трудно за произнасяне име и силен акцент, от който думите му още по-трудно се разбираха — мърмореше под носа си. Дана премисляше всичко, което се беше случило през изминалите дни.

Уикендът бе минал мъчително бавно, макар че тя постоянно бе в движение. Минутите минаваха неусетно, прерастваха в часове, часовете — в дни. Почти не спеше и не се хранеше, мислеше много за миналото и се стараеше да не мисли за бъдещето. Настоящето бе достатъчно тежко. Толкова се беше вглъбила в задачите, че съвсем забрави за биопсията. В един момент по навик провери съобщенията си в службата и узна, че доктор Нийл я е търсила в петък следобед. Името на лекарката я накара да настръхне. Нийл обаче й се обаждаше само да съобщи, че в лабораторията са се забавили и резултатите няма да излязат преди понеделник.

Свещеникът подкани всички да седнат. Погледна я. По-рано, когато обсъждаха подробностите около погребението, той я помоли да му каже няколко неща за брат си, за да може да говори за него на церемонията. Тя започна да съставя списък, но после размисли. Не искаше последните думи за брат й да бъдат изречени от чужд човек, който дори не го е познавал.