Робърт Дугони - Необходими жертви

— Какво значение има? Не става дума за Грант. Става дума за теб.

— Той ми е съпруг, Джеймс.

— Не ми напомняй. — Щом го каза, той вдигна виновно ръце. — Извинявай. Нямам право да говоря така.

Тя поклати глава. Знаеше, че най-близките й хора не обичат Грант, но никога не споменаваха за това. Каква полза можеше да има? Грант й беше съпруг. Дана изрече:

— Ипотеката ни е по-голяма, отколкото можем да си позволим при тези заплати. Имаме сто хиляди долара дълг от студентски кредити, а вноските за изплащане на колите ни са по-големи, отколкото повечето хора плащат за къща.

— Продайте ги. — Джеймс се наведе напред, опря лакти в коленете си, говореше възбудено, очите му блестяха. — Продайте къщата и колите. С парите от къщата ще си върнете заемите.

Дана се изсмя високо.

— С парите от къщата можем да си позволим една вечеря и хубава бутилка вино.

— Така ще си свободна, Дана.

Тя поклати глава.

— Искаме деца.

Той се облегна назад. Тонът му се промени:

— Наистина ли?

Тя кимна.

— Женени сме от пет години, а времето лети.

— По-добре ли се разбирате вече?

— Опитваме се. Само малко сме изнервени от напрежението в работата и… живота. И двамата сме отдадени на професията, но това ще се промени, когато имаме деца. Те ще ни дадат нов фокус. Нова перспектива.

След като брат й напусна „Дилън и Блок“, животът му коренно се промени. Продаде къщата си в Капитол Хил и мерцедеса, дари костюмите и повечето си вратовръзки и официални ризи на бедните. Напусна Вашингтонския спортен клуб, престана да се храни в скъпи ресторанти и рядко изхарчваше по сто и петдесет долара за някоя игра на голф в частните клубове. Обичаше да се шегува, че за да пести пари, се наложило да напусне високоплатената работа като адвокат.

— Извинете, че закъснях.

Дана отвори очи. Детектив Майкъл Логан стоеше в основата на стълбите, от чадъра му капеше вода.

— Мога да ви излъжа, че съм попаднал в задръстване, но истината е, че се успах. Извикаха ме през нощта за убийство в Рейниър Вали и не можах да се наспя. Оказа се, че има връзка с убийството на брат ви.

Тя настръхна.

— С брат ми ли?

Той погледна небето и предложи:

— Дали да не влезем на сухо?

Огледа се. Жълтата найлонова лента, оставена от полицията, още бе между вратата и касата.

— Чаках ви, затова не съм влязла. Както помолихте — обясни тя.

Детективът бе поискал да огледа къщата за нещо, което не си е на мястото, нещо необичайно.

— Имате ли ключ?

— Не — смутено призна тя.

Логан се усмихна.

— У съседката има. След малко се връщам.

Изтича по моравата до съседната къща и позвъни. След малко се върна с ключа. Отключи, махна жълтата лента и отвори вратата, но Дана спря на прага.

— Можем да го отложим — предложи Логан. — След убийството през тази нощ вече не е толкова спешно.

Дана огледа антрето, спомни си първия път, когато стъпи на ръба на кулата за скокове в Медисън Парк. Не куражът я накара да скочи, а страхът, че другите ще видят, че се бои.

— Благодаря, детективе. Много сте съобразителен, но няма смисъл да чакаме. Това трябва да се свърши и аз съм тази, която трябва да го направи.

— Нямах предвид апартамента. Мисълта ми е за вас.

Тези думи я изненадаха. Тя го погледна. Зелените му очи бяха зачервени от недоспиване и умора.

— Няма ли някой, който може да ви помогне в това? Може би някой близък?

Тя поклати глава. Обърна се към входа, поколеба се за момент и прекрачи прага.

Коженото куфарче на Джеймс бе в антрето, до скромна масичка. Отгоре имаше купчина тънки папки, вероятно студентски контролни, няколко бяха паднали. Тя мина по коридорчето покрай вратата на спалнята и тясната баня и изпита същото чувство, както при посещението в онази къща близо до театър „Форд“, където Ейбрахам Линкълн бил занесен, след като го ранили. Всичко приличаше на театрални декори и реквизити, изоставени на сцената след последното действие, сякаш времето бе спряло, ужасен момент, запечатан за вечни времена.

В края на коридора видя тъмно петно върху дъските, обърна се и закри устата си с ръка. Вече не беше сигурна, че ще се справи.

Майкъл Логан застана до нея.

— Добре ли сте?

Бяха й нужни няколко секунди, за да се овладее, после отново се съсредоточи върху подробностите и онова в нея, което винаги я беше мотивирало в адвокатската професия — нуждата да знае.

— Казахте, че убийството в Рейниър Вали може би е свързано с брат ми?

Детективът извади от джоба си найлоново пликче и й го подаде.