Робърт Дугони - Необходими жертви

— Детективите, които първи са огледали местопрестъплението, мислят, че това е часовникът на брат ви.

Дана прочете гравирания надпис. Едва сдържа сълзите си.

— Татко ни подари часовници по случай дипломирането. — Показа своя на детектива. — Арестували ли са човека, у когото са го намерили?

Логан поклати глава.

— Мъртъв е. Намерили са го застрелян.

— Кой е той? Защо е убил брат ми?

— Казва се Лорънс Кинг. Бил е закоравял престъпник, крадец, който все по-често е прибягвал към насилие. Преди три месеца е бил пуснат под гаранция.

Тя затвори очи и поклати глава. Освободен престъпник. Боже мили!

— Казахте, че брат ми е бил убит при грабеж, но ми е трудно да го приема. Той нямаше нищо ценно.

Логан кимна, сякаш е мислил вече по този въпрос:

— Сигурно ще се изненадате, но има хора, които са готови да убият и за пет долара. Още събираме информация, но Кинг е бил закоравял престъпник. Положението му щеше да бъде сериозно, ако го бяхме хванали. Кинг се е движел с по-млад мъж на име Маршал Коул, също изпечен крадец. Имаме основания да смятаме, че са били отседнали в същия хотел, където намериха Кинг, и че и двамата са замесени в убийството на брат ви.

— Защо смятате така?

— В мотела намерихме изцапани с кръв дрехи и часовника на брат ви. Дрехите са твърде малък номер, за да са на Кинг. Ако съдим по описанията, вероятно са били на Коул.

— Мислите ли, че Коул е убил Кинг?

— Още не знаем. Издирваме го. Подозираме, че Кинг е бил убит при спор, но засега само събираме сведения. Мотелът, където намерихме трупа, се използва като база от местните проститутки. Може да е било случайно спречкване. Госпожо Хил, знаете ли дали брат ви е държал големи суми пари вкъщи?

— Брат ми? Не, доколкото ми е известно. Защо питате?

— Освен часовника на брат ви намерихме у Кинг над хиляда и петстотин долара в брой.

Дана поклати глава.

— Не, съмнявам се, че е държал толкова много пари, детективе.

— Ами някакви ценности, които Кинг може да е продал срещу толкова пари?

Тя посочи наоколо.

— Огледайте се. Брат ми разпродаде всичките си ценности, когато се отказа от адвокатската кариера. Никога не е имал бижута или нещо подобно. Часовникът и абсолвентският му пръстен бяха единствените му ценности.

Обиколиха стаите, Логан направи списък на вещите на брат й. Крадците бяха оставили телевизора и стереоуредбата, които изглеждаха като реликви по съвременните стандарти. Не бяха взели и лаптопа му. Колекцията му от компактдискове също беше непокътната, а Дана намери чековата му книжка в едно чекмедже. Това също се стори странно на Логан.

След около час отново излязоха в антрето. Той затвори бележника си.

— Добре, ще ви оставя сама да съберете личните вещи на брат си. Имате визитната ми картичка. Ако се сетите за нещо или забележите нещо необичайно, обадете ми се. Ще ви държа в течение, ако научим нещо ново.

Дана му благодари и той излезе, оставяйки я сама — чужденка в дома на собствения си брат.

Започна от най-вътрешната част на къщата; движеше се към изхода, сякаш беше спасителна врата. Африканските маски я гледаха с празни очи, сякаш я упрекваха защо не е намерила време да дойде, докато брат й е бил още жив. Не знаеше какво да прави с тях, с гоблените и статуетките. Брат й ги беше купил след шестседмичното сафари, от което се върна отслабнал, почернял, вегетарианец и в много по-добро състояние на духа. Косата му бе пораснала. Беше сменил контактните лещи с очила и имаше рядка брада. Макар да знаеше, че маските са били важни за Джеймс, Дана не ги искаше на своята стена, постоянно да й напомнят за трагедията. Освен това да убеждава Грант да задържат африканските предмети у дома бе загубена битка. Разбиранията на съпруга й за изкуство се изчерпваха със снимки от спортни събития. Тя разлисти телефонния указател и след кратък разговор със Сиатълския музей по изкуство настроението й се подобри. Оттам проявиха интерес към предметите. Останалите вещи от кухнята и дневната освен мебелите се побраха в един кашон. Брат й бе водил аскетичен начин на живот, имаше една тенджера, един тиган, пет-шест прибора, три чинии, чаша за кафе, няколко чаши за вода. Шкафовете и хладилникът бяха почти празни. Дана предположи, че Джеймс се е хранел най-често в университета.

В спалнята му положението беше друго. Вградените полици покрай едната стена бяха затрупани с книги и снимки, купчини от тях бяха разхвърлени по дъските и малкия килим. Имаше цял рафт, посветен на исторически биографии на известни личности от Гражданската война. На друга полица бяха подредени романи от американски класици: Хемингуей, Фицджералд, Фокнър, Марк Твен. Дана взе една рамка с няколко отделения. Всяко от тях съдържаше снимка на брат й с Моли. Джеймс често вземаше дъщеричката й в събота сутрин, ако Дана имаше работа. Водеше я сред природата, като я носеше в раница, посещаваха музеи, зоологическата градина, аквариума. Водеше я на плаж и на планина. Явно я бе водил и на цирк или карнавал, защото имаше снимка на Моли с боядисано лице.