Робърт Дугони - Необходими жертви

Когато се приближи, Дана чу адвокатът от „Дилън и Блок“ да казва:

— Бил Нелсън не беше ли обвинен в пране на пари?

Грант се наежи:

— Обвиненията бяха оттеглени, а по-късно се установи, че разследването било възбудено по настояване на един от главните конкуренти на Нелсън.

— Май не беше само това — настоя другият адвокат. — Чух намеци за застрахователна измама.

Грант поклати глава.

— Всичко беше скалъпено. Абсолютно неоснователни обвинения.

Дана понечи да ги прекъсне, но някой докосна ръката й. Тя се обърна и видя пооплешивял мъж с брада и очила с метални рамки.

— Дана?

По изражението й сигурно пролича, че няма ни най-малка представа кой е този човек, но той бързо я измъкна от конфузната ситуация:

— Брайън. Брайън Грифин от съседната къща.

Тя си го представи с коса, без брада и без очила.

— Брайън, разбира се.

Той се усмихна.

— Явно малко съм се променил.

— Не — възрази тя, но не успя да скрие смущението си, че е забравила лицето, което с брат си бяха виждали почти всеки ден в детските си години. — Извинявай. Не те познах.

— Имах повече косми по главата и не толкова по брадичката, когато бях на тринайсет.

Тя докосна брадата му.

— Харесва ми. Отива ти.

Той потърка голото си теме.

— Реших, че това яйце има нужда от малко повече косми. — Усмихна се тъжно и очите му се насълзиха. — Съжалявам за Джеймс, Дана. Ужасно съжалявам.

Тя кимна.

— Благодаря, че дойде, Брайън.

— Ще ми бъде мъчно без него. Едва се беше върнал сред нас и пак си отиде. Всички в университета са потресени.

Дана се огледа и осъзна, че Грифин е с групата на Сиатълския университет.

— И ти ли преподаваш право?

— Водя лекции по данъчно право.

— Значи ти си убедил Джеймс да стане преподавател.

Грифин кимна.

— Не ми се наложи да го убеждавам дълго.

— Той спомена за някакъв приятел, но не каза името.

— Преподавам от четиринайсет години. Реших, че бизнесът не ми е по сърце. С Джеймс се засякохме на един семинар по управление на недвижими имоти и нещата сами потръгнаха.

— Недвижими имоти и данъчно право, винаги си имал слабост към числата, Брайън.

— Когато се освободи преподавателско място, аз му се обадих и го препоръчах. Джеймс бе прекрасен преподавател, беше му в кръвта. Студентите го уважаваха. Затова пожелаха да дойдат. Надявам се, че няма проблем.

— Разбира се, че няма. Прекрасно е.

— Аз нямам практика във воденето на дела, но Джеймс с готовност споделяше опита си. — Грифин се загледа към басейна. — Навремето идвах в този двор всеки божи ден. След това почти две десетилетия не бях стъпвал тук. Как лети времето, Дана! — Отпи бира от чашата си. — Хайде, не искам да те занимавам. Знам, че моментът не е подходящ за спомени. Ще ми се обадиш ли някой ден все пак?

Дана го прегърна.

— Разбира се, Брайън. Отново ти благодаря, че дойде.

Понечи да отиде при Грант, но забеляза няколко млади студентки в групичката, от която се беше отделил Грифин. Лицата им все още не бяха загрозени от бръчки, бедрата им бяха стройни.

— Брайън?

Той се върна.

— Би ли ми отговорил на няколко въпроса.

— Разбира се, Дана, стига да мога. Казвай.

— Ами, Джеймс започна съвършено нов живот, в който аз вече нямах място.

— Ти винаги си била неразделна част от живота му, Дана.

— Знаеш ли дали Джеймс е излизал с жена, дали е имал гадже.

Той се усмихна.

— Не съм сигурен, че мога да ти отговоря на този въпрос.

— Не те разбирам.

— Брат ти много ревниво пазеше някои лични тайни. Това бе една от тях.

— Ти обаче мислиш, че е имал приятелка.

— Да, така мисля.

— Знаеш ли коя?

— Някои случайно изпуснати думи от Джеймс ме наведоха на мисълта, че има връзка. Все пак ми се иска да вярвам, че разводът ми не ме е направил толкова безразличен, че да не мога да позная кога един мъж е влюбен.

— Влюбен? Толкова сериозно ли беше?

Грифин пак се усмихна.

— Очите му блестяха и лицето му придобиваше онова глуповато изражение, както в гимназията, когато видеше Мери Джо Уорнър.

— Не е ходил с нея, надявам се.

— С Мери Джо ли? — Той се изсмя. — Не. Доколкото знам, тя живее в Портланд и има шест деца. Не знам с кого е излизал Джеймс, но определено имаше приятелка. Защо питаш?

— Просто ми е любопитно. Дали е казал на друг за нея?

Грифин пак се усмихна.

— Дана, брат ти те обичаше повече от всеки друг човек на този свят с изключение на момиченцето, което седи на онзи стол. Ако ти не знаеш коя е била приятелката му, никой не знае.