Робърт Дугони - Необходими жертви

Отново насочи вниманието си към влоговете на брат си и разпечатките от плащанията с кредитните му карти. След няколко минути установи, че е управлявал финансите си главно по Интернет. Намери паролите му, написани на един лист, включи се в Интернет и отвори сайта с информация за плащанията с кредитните му карти. Прегледа списъка. Не намери данни за онова, което търсеше. Отвори сайта за онлайн банкиране и въведе номерата на сметката и социалната му осигуровка. Когато й поискаха парола, написа „Моли“ и получи достъп. Половин час преглежда финансовите операции с влоговете му през последните девет месеца, но нямаше тегления на големи суми или осребрявания на чекове, които да подскажат, че брат й е купувал нещо скъпо. Тъкмо се канеше да затвори страницата, когато видя данни за осребрен чек на стойност шестстотин деветдесет и пет долара на името на агенция за недвижими имоти „Монтгомъри“. Това привлече вниманието й. Не знаеше брат й да е наемал жилище, а беше сигурна, че е видяла същата сума на името на същата фирма и сред предишни плащания. Върна се назад и намери името на агенцията и сумата за предишния месец. Оказа се, че брат й е изпращал чекове на фирмата и за предните два месеца.

Телефонът иззвъня. Тя погледна вътрешния номер, преди да вдигне. Беше Линда.

— Знам, че не искаш да те прекъсват, но доктор Бриджит Нийл те търси. Каза, че е важно.

Робърт Майерс се показа иззад яркочервеното крило на акваплана на „Майерс Интернешънъл“ и подаде ръка на жена си Елизабет. Тя слезе на кея по тясната стълбица. Носеше елегантен син костюм „Сейнт Джон“. Майерс приглади вратовръзката си, пооправи тъмносиньото си сако и двамата тръгнаха по дървения кей хванати за ръце. Бащата на Майерс, бивш губернатор, управлявал два мандата щата Вашингтон, го беше учил, че най-важно в живота е как ще пристигнеш и как ще си тръгнеш.

— Никой не си спомня какво е станало между двете събития — обичаше да казва.

Ето защо Майерс избра акваплан — за да бъде появата му по-ефектна. Времето също бе благоприятно. Утринната мараня се беше вдигнала и езерото Юниън блестеше под ясното небе, яркото слънце се отразяваше в прозорците на небостъргачите в деловия център. Несъмнено в такъв ден Сиатъл си бе спечелил названието „Смарагдовия град“.

Когато Майерс и съпругата му стигнаха до края на кея, хората, които ги чакаха там, вдигнаха ръце, за да закрият очите си от слънцето. Бяха в двора на Сиатълския онкологичен център. Зад тях се издигаше седеметажна тухлена постройка с големи прозорци, чийто главен вход бе украсен с вързана на фльонга червена панделка. Центърът се нареждаше сред най-добрите заведения за лечение на рак в света и беше построен на самия бряг на езерото редом до няколко фармацевтични компании. Лъскавите постройки бяха издигнати на мястото на дребните транспортни и други фирми, заемали брега в продължение на петдесетина години. Езерото Юниън винаги е било пренебрегвано като незаконно дете на по-голямото и известно езеро Вашингтон. Но притокът на капитали, подхранван от компютърната треска през деветдесетте, и най-вече от милиардите на Пол Алън от „Майкрософт“, предостави нови възможности и брегът на езерото Юниън стана владение на фармацевтичната индустрия и биотехнологиите.

Когато Майерс и жена му наближиха облицования с речни камъни фонтан по средата на двора, посрещачите спонтанно заръкопляскаха и бизнесменът наведе глава като смутен юноша, който за пръв път представя момиче пред родителите си. Всички знаеха официалния повод за посещението: Майерс идваше за откриването на ново крило на болницата, което щеше да носи името на баща му — Робърт Майерс Трети. Но с вида си на спасител на плажа, с развени руси коси и сини очи, проблясващи като водната шир отзад, Майерс пак съумя да придаде на събитието спонтанен характер. Това също бе научил от баща си.

Фамилията Майерс олицетворяваше американската мечта. Прадядо му емигрирал в северозападните щати от Швеция без пукната пара в джоба и започнал работа като секач в дърводобивния гигант „Уайърхаузер“. После дядото на Майерс основал „Майерс Констръкшън“ и фирмата му бързо станала най-крупната строителна компания в района. Използвал финансовото си влияние и престижа си, за да се издигне в обществото, където все още имало поле за изява на амбициозни млади мъже, и в крайна сметка станал кмет на Сиатъл. Синът му, Робърт Майерс Трети, завършил инженерство и архитектура в Сиатълския университет. При неговото управление компанията започнала да строи не къщи, а блокове. По време на икономическия разцвет през осемдесетте години на деветнайсети век крановете и знамената с емблемата на „Майерс Констръкшън“ се издигали над почти всеки строеж на небостъргачи в Сиатъл и Белвю на отсрещния бряг на езерото Вашингтон. Политическите му амбиции също били големи. След като го избраха за губернатор, той предаде бизнеса на сина си. Така Робърт Самюел Майерс Четвърти стана управляващ директор на най-крупната строителна компания в щата Вашингтон. После рецесията нанесе силен удар на бизнеса. Това предвещаваше катастрофа, но Майерс прояви далновидност и бързо пренасочи семейния капитал. Основа „Майерс Интернешънъл“ — компания, която усилено инвестираше във фирми за електроника и биотехнологии. Така обърна милионите в милиарди. Със старо родово име, което се харесваше на възрастните, и репутация на предприемач, която привличаше младите, той имаше уникална възможност да направи следващата крачка към осъществяването на най-голямата фамилна амбиция. На трийсет и шест години Майерс си осигури място в американския Сенат. Там използва младежката си жизненост, коректността в бизнеса и новаторското си мислене, за да си изгради име на политическата сцена. Когато един вестник нарече сенаторската му кампания „Завръщане в Камелот“, другите журналисти харесаха темата и американската публика прегърна идеята. Майерс се превърна в любимец на новото поколение, както Джон Кенеди е бил на своето.