Робърт Дугони - Необходими жертви

Майерс говори още петнайсет минути, достатъчно да възбуди любопитството на обществеността, без да навреди на речта, която смяташе да произнесе в събота вечерта на официалното откриване на предизборната си кампания. После слезе от подиума и взе огромните ножици, които му подаде губернаторът. Отново застана неподвижно за момент, за да могат да го снимат, сряза лентата, опъната пред входа на отделението, което щеше да носи името на баща му, и влезе, за да се доближи до бъдещето.

Дана наблюдаваше хората, които се събираха пред сградата. Позна човека на подиума — сенатор Робърт Майерс. От червената лента пред входа на сградата зад него и бронзовите букви на фасадата се досети, че Майерс е дарил значителна сума на онкологичната болница. Беше доволна, че се разсея с това.

— Госпожо Хил?

Тя се обърна и последва сестрата, която я извика. Влезе в познатата чакалня пред кабинета на лекарката.

— Доктор Нийл сега ще дойде — уведоми я сестрата и затвори вратата.

Този път Нийл не я накара да чака. Влезе минута след като сестрата затвори вратата.

— Надявам се, че нямахте проблеми да стигнете дотук. Бях забравила за това събитие.

— Прилича на някаква церемония.

Лекарката кимна.

— Нормално е, когато човек дава петдесет милиона, да кръстят сграда на негово име и да спрат движението.

Отвори папката, която носеше.

— Това ли са резултатите? — попита Дана и сърцето й се разтуптя.

Доктор Нийл кимна и заговори след кратка пауза, сякаш се колебаеше откъде да започне.

— Съжалявам, че толкова се забавихме, Дана, но понеже бях взела много малко материал за биопсия, патологът реши да не прави замразена проба, при което веднага щяхме да имаме диагноза. — Тя хвана очилата си за рамката и ги залюля. — Реши да направи по-подробно изследване. Няколко дни бяха нужни, за да се подготвят срези от тъканта и да се разгледат най-подробно. Разликата между доброкачествените и злокачествените клетки е много тънка и доктор Томи изпрати резултатите за сверяване при друг патолог. Ето защо толкова се забавиха.

— Какъв е резултатът?

— И двамата заключиха, че туморът е злокачествен.

Гърлото на Дана се сви. Очите й се насълзиха. „Злокачествен. Рак.“ Думите зазвучаха в ушите й като неспирно ехо. Тя си пое дълбоко въздух и издиша. После си каза, че няма да е поредната цифра в статистиките, няма да е една от онези, които умират на всеки двайсет минути — двайсет процента от нечия проклета почасова тарифа. Тя бе едва на трийсет и три. Имаше дъщеричка, за която да се грижи.

Доктор Нийл остави очилата си върху дневника на бюрото.

— Това, разбира се, е лошата новина, Дана. По-добрата е, че го открихме много рано, ракът не е агресивен и имаме няколко възможности.

„По-добрата новина? — помисли си Дана. — По-добра от какво?“

Преглътна гнева си, не смяташе да се предаде на истерията и паниката. Нямаше да започне да се вайка: „Защо аз? Защо аз?“ Прокашля се.

— Има ли разсейки?

— Това ще е първото, което ще се опитаме да установим — отговори доктор Нийл. — Туморът ви е в канала на млечната жлеза. Ако съдим по местоположението и големината му и факта, че сте се преглеждали редовно, има голям шанс раковите клетки да не са се разпространили около канала или в лимфните възли на ръката ви. Според патолога това е много бавно нарастващ тумор, което е хубаво.

Дана си пое дълбоко въздух. Знаеше, че няма такова нещо като „хубав рак“.

— Какви са възможностите? — попита делово, чувствайки, че трябва да запази професионално поведение, да се държи като зряла жена.

— Има няколко възможности. Можете да се подложите на мастектомия, при което…

— … ще ми отрежете гърдата. Не искам.

Замисли се за майка си.

Доктор Нийл кимна.

— И аз не ви препоръчвам мастектомия. Във вашия случай е най-подходящо да се приложи ЛЗГ. Лечение за запазване на гърдата.

— Звучи като благозвучно съкращение за не толкова приятна процедура.

— Процедурата се заключава в отстраняване на тумора с част от здравата тъкан наоколо. Ще го изследваме. След това ще направим аксиална дисекция, което е изрязване на някои тъкани и лимфни възли под мишницата, и ще приложим радиационна терапия.

Дана потърка челото си и си пое дълбоко въздух.

— Не предвиждате ли почивка на някой тропически остров?

Бриджит Нийл се усмихна сдържано.

— За съжаление не.

Замълча за няколко секунди, за да може пациентката да осмисли информацията.