Робърт Дугони - Необходими жертви

Майерс и жена му се качиха на подиума и той се усмихна лъчезарно за камерите и фотоапаратите, фотографите се блъскаха за по-добра позиция. С фонтана и стъклената фасада, отразяваща красивия пейзаж, за фон снимките на първите страници на вестниците щяха да са съвършени. Майерс се опря на катедрата и спокойно погледна към прожекторите. Обичаше да казва, че политиката му е в кръвта.

— Човек не избира да се занимава с политика — твърдеше баща му. — Политиката избира кой да се занимава с нея.

Майерс се обърна към Бил Донован, кореспондент на Ей Би Си в Сиатъл:

— Бил, трябва да използваш плажно масло. Ще изгориш на това слънце.

Донован се усмихна и потърка голото си теме.

— Друго ме притеснява повече от изгарянето.

Всички се засмяха.

Майерс свали ръцете си от катедрата, изпъчи се и заговори:

— Мои близки и приятели също са страдали от болестта, която порази баща ми, и макар че този център, носещ сега неговото име, ще помогне в борбата ни срещу рака, смъртта му ни научи, че трябва да извървим дълъг път. Ние бяхме с него в храбрата му битка и когато тя свърши, жестока мъка споходи семейството ни. Но благодарение на нашата мъка бе създадено новото отделение към този невероятен център. С Елизабет идваме да открием отделението „Робърт Самюел Майерс Трети“ на Сиатълския онкологичен център. Има обаче и друго — идваме, за да обявим, че борбата ни срещу рака не завършва със смъртта на баща ми. Тя едва сега започва. Ракът покоси баща ми твърде млад, но с финансирането на центрове като този ще спомогнем за разширяване на изследователската дейност и намирането на средства за лечение. Говори се, че сме на път да се научим да лекуваме рака. Според мен това е погрешна кауза. Ние трябва да премахнем рака завинаги.

Присъстващите заръкопляскаха.

— За мен е повод за гордост и голяма чест да стоя пред вас днес на кръщаването на това невероятно отделение на името на баща ми.

Отново се разнесоха аплодисменти. Майерс махна един косъм от лицето си, което все още пазеше голяма част от момчешкия му чар.

— Както знаете, баща ми вярваше и се опитваше да живее в съгласие с думите на Джон Кенеди: „Който получава много, трябва да даде много.“ Прадядо ми е дошъл в тази страна като беден емигрант. Но той е носил в сърцето си една мечта, каквато навремето са имали много американци. Мечтаел е за по-добър живот за себе си, за семейството си и за потомците си. Постигнал е тази мечта с усилен труд в страна, която има самочувствието да е най-могъщата в света. Дядо ми и баща ми са имали същия морал и желание да служат на другите, най-вече на народа на този велик щат, който дълго е бил пренебрегван на националната политическа сцена.

Присъстващите заръкопляскаха по-силно.

— Решението е безкористна служба на народа и далновидност. Бъдещето не трябва да плаши следващото поколение американци. То трябва да ги вълнува, както е вълнувало онези преди нас.

В двора отново отекнаха аплодисменти. Присъстващите предчувстваха, че ще чуят нещо важно, и Майерс както винаги прецени най-подходящия момент, за да го каже.

— Америка се нуждае от нови идеи, за да се бори със старите си проблеми. Америка се нуждае от лидери, които ще я водят към бъдещето, без да гледат в миналото.

Този коментар бе немного деликатен намек за възрастта на републиканския кандидат, губернаторът на Ню Йорк, шейсет и осем годишния Уилям Андрюс.

— Виждам това бъдеще ясно, както виждам онези планински зъбери в далечината. — Посочи заснежените върхове на планината Олимпик. — И също като планината бъдещето е по-близо, отколкото изглежда. — Огледа репортерите, като спираше погледа си върху всеки един поотделно. — Днес с гордост обявявам, че ще се съревновавам като кандидат на Демократическата партия в бъдещите президентски избори.

Гръмнаха аплодисменти. Появиха се плакати, призоваващи за избирането на Майерс за президент. Той постоя мълчаливо няколко минути, за да се наслади на овациите, после хвана ръката на жена си и я вдигна, за да могат фотографите да направят необходимите снимки. След това пак се приближи към микрофона.

— В днешния свят все повече американци черпят информация за гражданските войни, бедността, националните трагедии и неспособността на правителството си да се справи с тези проблеми от телевизията и вестниците. Съзнавам в какво тежко положение са нашите младежи, твърде много от тях не виждат надежда в живота, твърде много умират във войни на чужда територия, твърде много стават жертва на наркотици. Безработицата, наркотиците и насилието подкопават основите на тази велика страна. Време е да ги укрепим.