Робърт Дугони - Необходими жертви

— Вземи живота ми — спокойно отвърна тя.

Майерс се втурна напред, като събори вазата с цветя от масичката, и с две ръце стисна подлакътниците на креслото. Разкривеното му от гняв лице беше на сантиметри от нейното.

— Не си мисли, че не съм обмислял този вариант — изсъска едва чуто. — Не си мисли, че не съм го обмислял.

— Както уби Джеймс Хил, нали?

Той се усмихна.

— Да, както убих Джеймс Хил.

— Разликата, Робърт, е, че не можеш да убиеш някого, който вече е мъртъв.

Той се закикоти, първо тихо, после избухна в истеричен смях и се принуди да седне на единия диван. След малко вдигна ръце и разтърка лицето си.

— Осъзнаваш ли колко е смешно? Колко мелодраматично? Нима очакваш да изпитам жал за теб? — Изправи се и се завъртя с разперени ръце. — Живееш в едно от най-големите имения, строени някога. Имаш прислуга, която изпълнява всяка твоя прищявка.

— Ти построи затвор и ме пазиш с надзиратели.

— Нима? Посетила си почти всички страни в света и си се срещала с повечето знаменитости, които са живи в момента, обличала си най-скъпите дрехи и си се хранила в най-луксозните ресторанти.

Майерс се наведе, отново хвана подлакътниците на креслото, затрепери и закрещя:

— Дал съм ти повече, отколкото си мечтала. Какво още искаш, Елизабет? Нима предпочиташ да живееш в евтина къщичка в Грийн Лейк с изглед към задната част на съседните блокове? Кой беше конкурентът ми — беден преподавател по право в един второкласен колеж?

— Като човек Джеймс Хил те превъзхождаше стократно.

Той отново се засмя.

— На това трябва да се сложи край, Елизабет. Трябва да се откажем от този извратен и безумен начин на мислене.

— Радвам се, че и вие сте на това мнение, сенаторе.

Майерс не се обърна веднага. Остана втренчен в жена си. Бавно пусна облегалките на креслото и се изправи. На устните му се изписа усмивка, сякаш това му доставяше удоволствие.

— Това ли било? — попита жена си, без да се обърне. Махна с ръка. — Цялата постановка е била само за да се срещна с нея в кабинета си, а ти да седиш на моето кресло като непокорна кучка? — Обърна се и разпери ръце. — Добре дошли, госпожо Хил. Не си спомням да съм ви канил, но, моля ви, чувствайте се като у дома си. Не се смущавайте от този лукс.

Дана стоеше на вратата към личната спалня на Майерс.

— Не се смущавам нито от обстановката, нито от вас.

Той се приближи до нея.

— Добре. — Отново разпери ръце. — Ами, ето ме, госпожо Хил. Ако с присъствието си искате да ми покажете нещо, съжалявам, но нещо съм пропуснал.

— Нищо чудно. Вие никога не сте имали ясна представа за нещата.

— Бихте ли ме осветлили все пак? — Майерс отиде зад бюрото си, издърпа един висок стол с кожена тапицерия и седна, като даде знак на Дана да се настани, където пожелае. — Моля, обяснете ми какво пропускам.

Тя се приближи.

— Проблемът не бе дали сте изпратили да убият брат ми и как е станало. Ясно е, че сте го направили. Проблемът беше да намеря доказателства за вината ви. Как да свържа един сенатор и кандидат за президент с двамата обикновени крадци, които убиха един преподавател при неуспешен опит за грабеж? Питър Бутейр бе връзката, но не беше достатъчно. Можеше да помогне, ако беше още жив, но се съмнявам, че щеше да свидетелства.

Майерс кимна.

— Нека почива в мир. Беше добър служител и извратен кучи син.

Дана извади обицата от джоба си и я разклати пред очите му.

Той се усмихна.

— А, да, скъпоценното бижу. Много мислих за нея, след като я видях толкова изящно закрепена между гърдите ви, госпожо Хил. Трябва да призная, че изглеждахте доста възбуждащо. Елизабет, напомни ми да ти поръчам нещо подобно. — Отново се обърна към Дана: — Вижте, госпожо Хил, изчезналата обица ми създаде доста главоболия. Бутейр забеляза, че Елизабет тръгва от дома на брат ви без обиците, а те можеха да ме свържат с убийството. Независимо от това, когато Кинг и Коул не я намериха, това не ме разтревожи много. Реших, че просто са я взели, за да я продадат, и че така ще изчезне завинаги. Но когато заминахте за Хавайските острови, за да се срещнете с онзи бижутер, заключих, че все пак е у вас. Поръчах идентичен, макар и не толкова скъп дубликат.

Майерс извади втората оригинална обица.

— Проблемът с обиците е в това, че са безполезни, ако нямате и двете. Една без друга не вървят. — Постави я на бюрото и придърпа стола си напред. — Можете да й се любувате, разбира се, но не е същото, нали?

Майерс неочаквано грабна една бронзова статуетка на бивол от ъгъла на бюрото и заудря по скъпоценните камъни, докато ги натроши на парченца. Дишаше тежко, с разширени ноздри, кичури от русата му коса провиснаха над очите му. Захвърли статуетката в другия край на стаята, тя се блъсна в една етажерка и от нея се посипаха порцеланови чинии.