Робърт Дугони - Необходими жертви

— Върнах се — изрече Адамс с мъка, но въпреки това решително, — защото исках да видя изражението ти, когато те изпратя по дяволите.

С всички сили настъпи крака му и в същото време, дръпна главата си назад и разби носа му. Майерс залитна назад, разкървавен, но все още с пистолет в ръка. Логан и полицаите извадиха оръжията си, детективът закрещя сенатора да хвърли пистолета. Майерс завъртя глава, прешлените на врата му изпукаха. Погледна полицаите, сякаш ги виждаше за пръв път. Усмихна се, бързо вдигна пистолета и дръпна спусъка.

Новината за самоубийството на Робърт Майерс обиколи щата и страната, гръмна в следобедните емисии и излезе на първите страници на „Таймс“ и „Поуст Интелидженсър“. Телевизиите веднага пуснаха извънредни емисии. Това стана и водещата новина на Си Ен Ен, Ен Би Си и другите национални новинарски мрежи — най-тиражираната новина в страната. Колкото и да се изпишеше, все не стигаше. Колкото и да се изговореше, не беше достатъчно. Телевизионни екипи и репортери обсадиха имението в Хайланд. Хеликоптери на телевизионните канали закръжиха отгоре, докато полицията се принуди да ги прогони.

Жителите на щата гледаха новините и не вярваха на очите и ушите си. Телевизорите в заведенията за бързо хранене в центъра и баровете от „Пайк Плейс Маркет“ до Скуеър Пайъниър бяха нагласени само на предавания по темата. Барманите мърмореха. По-старите казваха, че атмосферата била като в деня на убийството на Кенеди. По-младите го сравняваха с катастрофирането на совалката „Колумбия“ или атентатите от единайсети септември — събития, които завинаги бяха променили света. Всеки щеше да помни къде се е намирал в момента, когато кореспондентът на Ей Би Си Бил Уедърс обяви, че кандидатът за президент Робърт Самюел Майерс е мъртъв. Много хора просто гледаха безпомощно телевизорите, недоумяваха как може да е станало и умуваха за възможните последици.

На екрана показваха кадри как медицински екип закарва спешно Майерс в болница, но това беше само формалност. Той бе обявен мъртъв на местопроизшествието. Като причина за смъртта щяха да установят рана от куршум в главата, а няколко години по-късно по силата на Закона за свобода на информацията зловещите снимки от аутопсията щяха да бъдат публикувани. В смъртта си Майерс също приличаше на Джон Кенеди.

Новината притисна Сиатъл като постоянната мъгла, от нея страдаха всички, независимо от раса, пол и социално положение. Хора, които друг път никога нямаше да намерят общ език, изведнъж се оказваха свързани с обща тема, която ги вълнуваше. Казваха, че това не е просто смъртта на един човек. Това било смъртта на мечтите и надеждата на цяло поколение. В душите на хората се настани чувство на жестока загуба, но за разлика от случая „Кенеди“, нямаше върху кого да излеят гнева си. Нямаше Лий Харви Осуалд. Можеха само да гледат потресени и да се питат защо. Отначало въпросът се чуваше само шепнешком, изречен плахо, но постепенно зазвуча като хор. Под светлината от свещите на поклонението всеки искаше да знае защо. В случилото се нямаше логика. След като не получиха разумно обяснение, хората започнаха да си измислят версии, както само американците могат, и бързо плъзнаха слухове, че зад самоубийството стои нещо повече.

В продължение на две седмици Елизабет Майерс се възстановява скрита от обществеността. Появи се само на погребението. Един следобед неочаквано се появи на моравата пред семейното имение, за да даде изявление пред пресата. Облечена в черно, застанала зад гора от микрофони на специално издигнат подиум, тя стоически обяви пред нацията, че всичко е било измама. Разказа, че бракът им не вървял. Робърт Майерс я потискал, тормозел я психически и физически и въпреки забременяването й тя наскоро уведомила съпруга си за намерението си да поиска развод. Обяви, че той бил депресиран, държал се неразумно и поведението му я принудило да избяга от имението две нощи, преди съпругът й да посегне на живота си. Върнала се, след като й се обадил с молба да се срещнат и да обсъдят нещата.

Служителите от охраната и прислугата на Майерс потвърдиха думите й. Всички интервюирани отговаряха, че сенаторът бил силно афектиран, възбуден, не се държал разумно. Разказаха, че изпратил охраната да търси жена му през нощта. Други направо признаваха, че са чували жестоки скарвания между съпрузите. Оттук слуховете се разпростряха като притоци на река и не след дълго Холивуд щеше да внесе своя принос. Десетки хора щяха да забогатеят, пишейки книги за живота в имението на Майерс.