Робърт Дугони - Необходими жертви

— Не ми се е налагало, Марвин. Дон сам се обади. Харесал е презентацията ми, макар че, честно да си призная, май повече си пада по сините ми очи. Следващата седмица започвам като свободен експерт. Ще взема и Линда.

Долната челюст на Крокет увисна.

— Погледни от добрата страна, Марвин. Ще се отървеш едновременно и от двете, което искаше през цялото време. И няма да взема нито един документ от фирмата. Може би ще имам нужда обаче от външен консултант. Сама едва ли ще се справя с всички юридически проблеми на такава крупна компания. Изпрати ми автобиографията си, Марвин, може пък да те наема. — Намигна му, върна се зад бюрото си и взе ножа за писма.

— Сега ще те помоля да не ми пречиш. Трябва да прибера нещата си. И следващия път, моля те, чукай, преди да влезеш.

Дана забеляза колко лесно се закопчава блузата й. Вече не се затрудняваше да пъхне копчето в илика. Вдигна ръката си и я погледна. Не трепереше. Изобщо не потрепваше. Бяха направили втора мамография, този път с тънка жичка в гърдата й, за да установят точното място на тумора. Тази сутрин щяха да го отстранят. Болеше ужасно, но Дана бе спокойна.

Майка й седеше срещу нея в чакалнята и държеше Моли в скута си. Възрастната жена полагаше доста по-големи усилия да запази спокойствие. Когато не четеше на Моли от книжката, която държеше, устните на Кати Хил помръдваха в мълчалива молитва. От време на време поглеждаше Дана и се усмихваше окуражително.

Дана закопча всички копчета, пъхна блузата си в дънките и седна до майка си, като я хвана за ръката. Сега оставаше само да чакат. След две седмици най-после бе преодоляла чувството, че Робърт Майерс я е изиграл — че смъртта му е била фалшиво правосъдие без удоволствието да го види на подсъдимата скамейка. Искаше да го види наказан като всеки обикновен американец. Както делото на Марта Стюард или процеса срещу „Енрон“, това трябваше да докаже, че правосъдната система, създадена от народа и за народа, важи за всички. Това обаче бе егоистично желание и тя го осъзна в ужасния момент, когато Майерс можеше да убие Елизабет.

Всъщност не бяха направили никакви кръвни тестове на Елизабет Адамс и плода в корема й. Нямаше време. Дана беше блъфирала — от дългогодишния си адвокатски опит знаеше, че тази заплаха при здравословното състояние на Майерс ще е достатъчна, за да го убеди, че имат достатъчно доказателства срещу него.

Вратата се отвори. Майка й стисна ръката й. Доктор Бриджит Нийл държеше по една мамограма във всяка ръка и ги гледаше съсредоточено. Приближи се до малкия плот в дъното на стаята, включи апарата за визуализиране и постави снимките. Погледа ги известно време, като потъркваше устните си с пръстите на едната ръка. Дана и майка й се изправиха. Кати Хил остави Моли на един пластмасов стол да разглежда книжката „Зелените яйца с шунка на доктор Зюс“.

Доктор Нийл си пое дълбоко дъх и поклати глава.

Кати Хил, неспособна вече да се сдържа, почти изкрещя:

— Какво има? Много ли е сериозно?

Лекарката се обърна към двете жени.

— Не могат да го намерят.

Кати Хил повиши глас:

— Как не могат? Какво искате да кажете?

Дана стисна ръката й.

— Мамо, успокой се.

— Не могат да намерят бучката — отговори лекарката. — Аз също не я виждам.

Дана живо си спомняше болката, докато гърдата й, набучена с игла и жичка, стоеше сплескана между две стъклени плочи.

— Не ми казвайте, че пак трябва да преживея това!

— Не, не. — Нийл се обърна. — В лабораторията са категорични, че снимките са достатъчно. Заснели са ви под всички възможни ъгли.

— Защо тогава не могат да я намерят?

— Защото бучката я няма.

Кати Хил закри устата си с длани.

— Как така я няма? — попита Дана.

— Изчезнала е. Напълно се е разнесла. — Лекарката се намръщи. — Възможно е да е било някаква киста, която се е пробила и с времето се е свила, но…

Докато Бриджит Нийл описваше различните случаи, при които туморът е можел да се разнесе, Дана чу друг глас, гласа на един чудат английски джентълмен. Почувства ръката на Уилям Уелс върху рамото си и си спомни думите му, когато й подаваше торбичката с чай: „Пийте го, докато изчезне.“

Тази сутрин бе допила чая. С майка й бяха изпили по една чаша. Дана си мислеше, че Уелс е имал предвид да пие чая, докато всичко в торбичката свърши, но сега осъзна, че изобщо не е имал това предвид.

Нийл продължи:

— Трябва да призная, че досега не бях виждала такова нещо. В петнайсетгодишната си практика не съм виждала тумор просто да изчезне. И никога не съм обърквала злокачествено образувание с киста. Дана? Дана?