Робърт Дугони - Необходими жертви

Елизабет Майерс се извини пред народа за това, че го е лъгала с фалшивия си образ, и заяви, че е решила да разкрие истината, защото е осъзнала, че неин дълг е да служи като модел на подражание — както съпругът й искал. Надявала се с официалната си изява да помогне на други жени в нейното положение да намерят кураж за промяна на живота си. Смятала да използва способностите, богатството и влиянието си, за да накара държавните институции да ги подкрепят. С тази пресконференция Елизабет си спечели както похвали, така и критики. Някои поставяха под съмнение мотива й да успокои съвестта си и да унищожи доброто име на русокосия млад сенатор с чаровната усмивка. Като хората, които още пазеха представата си за Кенеди въпреки историите за изневерите му, те отказваха да се откажат от илюзиите въпреки фактите. Искаше им се да вярват в човека, който се кълнеше, че ще води нацията към промяна. Не искаха да виждат лошата страна на своите лидери или да осъзнаят, че хората от бронзовите бюстове и мраморните статуи имат недостатъци и слабости като всички. Не искаха да познават Робърт Майерс извън светлината на прожекторите. Искаха приказката да завърши с щастлив край. Искаха „завръщане в Камелот“.

Не към тези хора бе отправено посланието на Елизабет Адамс. Тя се обръщаше към жените, страдащи от психически и физически тормоз, и за тях се превърна в съвременна Жана д’Арк. Отново привлече вниманието върху често пренебрегвания проблем, който само бе засегнат с фиаското около О. Джей Симпсън.

Колкото до желанието на Дана да търси възмездие за убийството на брат си, двете стигнаха до убеждението, че разобличаването на Майерс само ще съсипе живота на онези, които остават след него — най-вече на Елизабет и на още нероденото дете на Джеймс. Би било егоистично и той не би одобрил.

В деня след пресконференцията Елизабет Адамс напусна имението. По-късно се разбра, че е оставила почти всичко, вземайки само един малък куфар. Дрехи, парфюми, перлени гердани, диаманти и други бижута бяха дарени на готвачката Кармен Дюпре. Елизабет Майерс се върна в Калифорния, недалеч от крайбрежното градче, в което бе израсла. Отправи официална молба към медиите да я оставят да отглежда детето си на спокойствие.

Дана си тръгна от имението в багажника на Логан. Беше удобно. Върна се в дома на майка си и остана няколко дни. Правеше чай в кухнята, когато чу по радиото, че на летището в Ла Хоя Елизабет Адамс е била посрещната от голяма тълпа. Почуди се дали младата жена някога ще намери спокойствие, или трагично ще завърши дните си като Джаклин Кенеди Онасис или принцеса Даяна.

На следващата сутрин Дана се зае с неизбежната задача да освободи кабинета си. Докато пълнеше кашоните, почувства, че подът потреперва, но този път не си даде труд да вдигне телефона, за да симулира заетост. Вратата се отвори със замах и Марвин Крокет нахълта. Лицето му бе червено като домат, устните му — изкривени в злорада усмивка.

— Две седмици самоотлъчка! Това е краят. Имам подкрепата…

Вдъхновен от тирадата си, Крокет не беше забелязал кашоните и празните полици. Когато най-сетне осъзна какво става, явно се почувства коварно ограбен от удоволствието да я уволни. Очите му се разшириха и усмивката му помръкна.

— Какво правиш, по дяволите?

Дана свали дипломата си от стената и я пъхна в един кашон.

— Напускам.

— Напускаш ли?

Тя се усмихна.

— Винаги си бил наблюдателен, Марвин. Нищо не убягва от зоркия ти поглед.

— Не можеш да напуснеш. Къде ще отидеш? Ако си мислиш, че ще позволя да вземеш и един-единствен документ оттук, един-единствен клиент, не си познала.

Дана го погледна.

— Марвин, ти си надут нещастник. От три години се опитваш да ме уволниш. Да не би сега да искаш да ме задържиш? Мислиш ли, че можеш да ме сплашиш, след като съм решила да напусна?

Заобиколи бюрото и се приближи към него. Крокет я изгледа плахо. Мъжкото му самолюбие не му позволяваше да отстъпи, но личеше, че му се иска да се отдръпне от нея.

— Намерих си друга работа, Марвин, много хубаво място с голяма заплата, възможности за придобиване на акции и плаващо работно време. Дори приеха предложението ми да направят занималня за децата на служителите си. Ще мога да се грижа за дъщеря си и да я наглеждам, когато си поискам.

Той изпухтя презрително.

— Мечтаеш си. Такова място няма.

— Сигурен ли си? Я по-добре се обади на Дан Бърнсайд да го попиташ.

— „Коругейт Индъстрис“? — разтревожено попита Крокет. — Няма да имаш смелостта да им се обадиш.