Робърт Дугони - Необходими жертви

— Безполезна е — изсъска задъхано, като преглътна с усилие.

Внезапно, както бе избухнал, отметна косата от лицето си и пак седна.

Дана се приближи и постави другата обица на бюрото.

— Съгласна съм. Едната без другата не е доказателство. Затова имах нужда от друга улика срещу вас; нещо, което не можете да унищожите толкова лесно.

Извади от джоба си сгънат на четири лист хартия. Започна да го разгъва и в очите на Майерс пролича лека тревога.

— Един от проблемите на известните хора е общественият интерес към личността им. Една обществена фигура не може да върши неща, които обикновените хора обикновено запазват в тайна. И най-малката грешка може да прерасне в колосален скандал. — Тя остави листа на бюрото. — Едно преболедуване от дребна шарка като дете е нищо особено. Когато обаче мъжът остане стерилен резултат от това, когато продукцията на сперматозоиди не е достатъчна и дори при този напредък на медицината е невъзможно да стане баща, това вече е ценно доказателство, не мислите ли?

За няколко секунди мъжът остана загледан в листа, после се пресегна и го вдигна.

— За човек с амбиции да стане президент е много важно съпругата му да забременее. Как би могло да стане това сенаторе? И как би реагирал такъв човек — мъж, който е стерилен — когато узнае, че жена му е бременна от друг? Какво би направил? Би предпочел тя да абортира, но тук се появява проблем — невъзможността да се скриеш обществеността поради голямата известност, за която споменах. Къде може да отиде? Как може да се направи дискретно, без шум, особено в навечерието на предизборна кампания, а и при всички тези сравнения с Кенеди? Ако религиозните водачи узнаят, кампанията ще приключи преди да е започнала. Пък и защо да абортира? После как ще забременее от него? Тя няма представа, че съпругът й е стерилен. Той обвинява нея. Лекарите й казват, че нищо й няма, но той я е убедил в противното. Значи, ако я накара да направи аборт, това може да й подскаже, че детето не е и не може да бъде негово. Би се досетила, че е знаел за връзката й, а нали точно затова е поръчал дубликата — за да скрие от нея. Ако и двете обици са у нея, тя не би заподозряла, че е оставила следи и той е убил любовника й. Затова абортът не е подходящо решение.

Елизабет Адамс, която през цялото време седеше и слушаше като съдебен заседател на обвинителен процес, се изправи и застана срещу съпруга си. Бръкна под блузата си и извади малък касетофон, свързан чрез жичка с миниатюрен микрофон, скрит зад едно от копчетата на коженото й сако.

— Всичко свърши, Робърт. Свърши.

— В определен час днес факсовете в целия град ще започнат да изпращат копия от два документа до всички големи медии в страната — продължи Дана. — Първият документ ще е копие от медицинския ви картон — онзи, заради който сте изпратили Питър Бутейр да убие Франк Пилгрим. Вторият е резултат от изследване на ДНК, доказващо, че жена ви е бременна не от вас, а от Джеймс Андрю Хил, който беше убит в дома си в Грийн Лейк.

Вратата се отвори и в кабинета влязоха няколко униформени полицаи начело с Майкъл Логан.

— След това — продължи тя — сиатълската полиция ще издаде заповед за арестуването ви по обвинения в подстрекателство към убийство втора степен.

Майерс се изправи, протегна ръка и излезе иззад бюрото си.

— Елизабет — заговори умолително, — не разбираш ли? Направих всичко това, защото те обичам. Ще ти се подиграват и ще те унижават, синът ти ще бъде копеле. Помисли си какво ще напишат във вестниците. Помисли как ще се отнасят към теб.

— Вече мислих за това. И не си представям да ми причинят нещо по-лошо от това, което ми причиняваше ти.

Логан и униформените се приближиха, детективът извади белезници. Робърт Майерс пребледня. Сините му очи станаха черни.

— Елизабет! — изкрещя Дана.

Твърде късно. С дясната си ръка Майерс сграбчи жена си за врата, с лявата допря пистолет до челото й. Логан и полицаите застинаха неподвижно.

— Не мога да позволя да ми причиниш това, Елизабет — заговори Майерс в ухото на съпругата си. — Ние сме обречени един на друг. Не мога да те оставя така. Знаеш, че не мога.

— Не правете това, сенаторе — тихо настоя Логан. — Хвърлете оръжието и я пуснете.

Майерс повлече жена си към вратата. Беше заровил лице в косата й.

— Обожавам аромата на косата ти, Елизабет, нежното й докосване. Ние сме обречени да бъдем винаги заедно. Затова се върна тази вечер, нали? За да бъдеш с мен завинаги.

Дана погледна Логан. Не бяха предвидили това развитие на нещата. Тя си спомни за Уилям Уелс и отново изпита вина, че заслепена от жаждата си за правосъдие, е причинила смъртта му с безотговорността си. Мисълта, че е причинила същото на Елизабет, нямаше да й даде покой.