Джонатан Келерман - Оцеляват само силните

Старецът и планината. Каква картинка! Когато дъщерите му го питаха как е със здравето, той винаги отговаряше: „Чувствам се като момче“.

Но тази вечер сложи край на лъжата му.

Изненадващото обаждане на Дани, който говореше два пъти по-бързо от обикновено, бе завършило с думите: „Вероятно няма да е нищо особено. Направи каквото можеш, Джийн, но не се излагай на опасност“.

Дани бе вмъкнал телефон в тоалетната на консулството. Защо неговите хора постъпваха така с Дани?

Джийн бавно крачеше по Лирик, криейки се в сенките. Бе оставил колата си долу, на Аполо, и бе взел единствените две оръжия, които му бяха под ръка — стар служебен револвер и деветмилиметров пистолет. По навик почистваше и смазваше револвера, а пистолета държеше в нощното си шкафче. Нямаше пушка, защото и трите вече бяха опаковани в багажа и бяха за пъдпъдъци, не за хора. Имаше и още една причина — пушките биеха на очи.

Нагоре, нагоре, нагоре… Той положи усилия да диша бавно. Откога не беше вършил истинска полицейска работа? Не искаше дори да мисли за това.

Джийн не беше във форма, но гимнастиката беше опасна за диабета.

Той се катереше по склона, стъпвайки безшумно със старите си маратонки „Найк“.

Бе запомнил адреса на Рондо Виста.

Не трябваше да бърза, защото нямаше да направи нищо, ако получеше инфаркт.

Пък и едва ли имаше причина да бърза. Дани бе казал, че вероятно нощта ще мине спокойно. Само предпазна мярка заради безопасността на психолога.

Дани нямаше време да му разкаже подробности. Най-важното беше, че ченге на име Бейкър, когото Джийн не познаваше, може би е престъпник, затова да внимава с него. Бейкър карал сааб с гюрук.

Ченге, виновно за всички онези кръвопролития? Освен това Джийн знаеше, че някакво смахнато момиче също участва в играта и психологът беше под прикритие на среща с нея. Но защо бяха избрали психолог за примамка?

Как се бяха досетили Дани и Стърджис за всичко това?

Утре Джийн щеше да разбере. Тази вечер задачата му беше да наблюдава къщата. Ако му се стореше, че има някаква заплаха за психолога, той трябваше да измисли нещо, за да отвлече вниманието на нападателите.

Дори да направи повече, ако се наложеше.

Джийн стигна до Рондо Виста почти останал без дъх. Искаше да се изкашля, но улицата беше толкова тиха, че звукът щеше да се чуе надалеч.

Преди да излезе, Джийн изяде един портокал, за да поддържа нивото на кръвната захар. Може би трябваше да ходи по-често на изследвания, но не обичаше да го бодат с иглата.

Докато стоеше там и търсеше къщата, той усети, че ушите му пулсират. Сякаш кръвното му налягане се повишаваше. Люан почина от инфаркт… Не, глупаво беше да мисли за това… Господи, колко тихо беше тук.

И тъмно. Можеше да те убият и никой да не забележи чак до сутринта… Ето я къщата. Малка, бяла, с тъмни дъски — сиви или сини.

Джийн огледа разположението и спрелите наоколо коли — фолксвагенът „Карман Джиа“, който Дани бе дал на психолога и стар розов тъндърбърд — вероятно на момичето.

Нищо друго, освен няколкото коли, покрай които бе минал, докато изкачваше хълма. Два малки автомобила и едно бяло порше 928. Поршетата и къщите на хълмовете вървяха заедно. Това беше стилът на живот в стария Лос Анджелис, който Джийн така и не вкуси…

Дани му бе казал да търси три неща — микробус „Шевролет“, по всяка вероятност в гаража, сааба на Бейкър и мерцедес, собственост на някакъв друг психолог на име Лейман.

Каква беше цялата тази история, по дяволите?

Джийн внимателно огледа улицата. Нямаше такива коли. Може би бяха в гаража.

Ако още служеше в полицията, той щеше да запише данните на всяко превозно средство в радиус един километър, но сега…

Пенсия.

Джийн осъзна, че диша равномерно и се чувства добре. Пулсирането в ушите, изпотяването и другите предупредителни признаци на предстоящ хипогликемичен шок бяха преминали.

Револверът беше в кобура под мишницата му, а деветмилиметровият пистолет — затъкнат в колана на гърба.

Това беше хубаво. Изпращане, преди да умре от бавна смърт в Аризона.

Джийн се скри зад едно дърво и наблюдава още десет минути, после реши да огледа къщата по-отблизо.

Между дома на смахнатото момиче и съседите й на юг имаше тясна пътечка. От другата страна на каньона светеха още къщи.

Доколкото Джийн виждаше, склонът се спускаше стръмно надолу и вероятно задният двор беше малък.

Дани бе казал, че вероятно Стърджис ще бъде там. Но неизвестно защо Джийн имаше чувството, че детективът няма да дойде.