Джонатан Келерман - Оцеляват само силните

— Къде живее Бейкър? — попита Даниел.

— На яхта в пристанището. Казва се „Сатори“.

Обясних му къде се намира кеят.

— „Сатори“ — каза той. — Божествено блаженство.

— Негодникът е професионалист — рече Майло. — Работил е под прикритие в отделите „Нравствен“ и в „Грабежи“, което означава, че разбира от следене.

— Тогава трябва да внимавам — каза Даниел.

— Започни да внимаваш още тази вечер, приятелю. Искам двамата да следим Алекс непрекъснато — от мига, в който тръгне на среща с малката госпожица Убийство, докато се прибере вкъщи. Един пост на нейната улица и друг на склона на хълма зад къщата й.

— Аз мога да наблюдавам от склона.

— Сигурен ли си?

— В Израел се занимавах с алпинизъм. В пещерите в пустинята.

— Скоро ли беше това?

Даниел се усмихна и показа парализираната си ръка.

— Да, скоро. Човек свиква. Противно на онова, което мислят приятелите ни от Нова утопия, животът продължава за всички видове хора.

— Добре. Тук ли ще спиш, Алекс?

— Може и да се прибера вкъщи.

— Ще те следя — каза Майло и се обърна към Даниел. — После отново ще се срещнем тук.

В събота Даниел спа от четири сутринта до осем, събуди се, облече чисти джинси, черна фланелка и най-хубавото си спортно сако — черно, от шевиот, на Хюго Бос, подарък от тъща му за Коледа. Купи си сутрешния вестник, отиде в Марина Дел Рей и тръгна към пристана.

Прикривайки лице с вестника, той потърси яхтата на Бейкър. Не беше трудно да я намери. Описанието на Алекс беше точно.

„Сатори“ беше дълга, лъскава и бяла. Дали бе купена с полицейска заплата? Или доктор Лейман разпределяше богатството по различни начини?

Даниел вдъхваше океанския въздух и слушаше чайките. От мястото, където стоеше, беше невъзможно да види дали Бейкър е на яхтата. Но щеше да разбере.

Той се разходи по вълнолома, преструвайки се, че разглежда пристана. След двайсет минути Уесли Бейкър излезе на палубата. Носеше чаша кафе. Протегна се и погледна към небето.

Изглеждаше внушителен по бялата фланелка и белите спортни гащета. Загорял от слънцето, мускулест, с очила с позлатени рамки. Истински калифорниец. Нищо необичайно. Хана Аренд би била възхитена…

Бейкър се протегна още веднъж, занесе сгъваем стол на заострения нос на яхтата, седна и вдигна крака на перилата.

Слънчеви бани.

Поредният златен ден за елита.

Даниел положи усилия да се съсредоточи върху наблюдението.

Той се върна в къщата на Латвиния преди обяд, каза молитвата си и хапна. Днес нямаше да си позволи вино, само гроздов сок.

Успя да прогони убийците от мислите си в продължение на час, но после не можа да ги избие от главата си.

Майло дойде в два следобед и двамата обсъдиха въоръжението. Американецът прояви най-силен интерес към австрийския пистолет „Глок“ с корпус от полимер — лек, ставаше автоматичен с едно натискане на копчето, пълнителят побираше двайсет и два патрона и лесно се зареждаше.

Даниел имаше три глока. Предложи му единия. Майло се замисли, накрая прие и измърмори нещо от сорта, че следващия път, когато пътува със самолет, ще се опита да го вмъкне на борда. Разговаряха за далекобойни оръжия и решиха Даниел да вземе пушка с прибор за нощно виждане, защото ще бъде на склона.

Цяла сутрин Майло преглежда служебното досие на Бейкър. Никъде не бе отбелязано, че преместването му е дисциплинарно наказание. Нямаше информация и за други провинения или понижаване в ранг следствие оплакването на Зев Кармели. Липсваше документация за инцидента с Лиора Кармели.

— Изобщо не разследват оплакванията — каза Майло.

— Бюрократите са едни и същи навсякъде — рече Даниел.

Майло изръмжа. Тръгна си в три и трийсет.

Планът беше в пет часа Алекс да се обади на Зина Ламбърт, за да потвърди срещата вечерта. Ако усетеше нещо странно, всичко щеше да бъде отложено. Майло се грижеше за приятеля си. Това накара Даниел да се замисли дали не са пропуснали нещо. После се съсредоточи върху наблюдението на склона.

В пет и петнайсет телефонът иззвъня и Майло каза:

— Действаме.

Даниел тръгна в осем и трийсет. Беше достатъчно тъмно, за да се скрие, но имаше много време, преди Алекс да пристигне в десет.

Израелецът беше облечен в лек черен панталон, черна риза и черна плетена шапка, а отгоре — дълго черно сако. В подплатата беше скрита пушката, в джобовете — пистолетът и боеприпасите, а в раницата — параболичния микрофон, няколко малки гранати, флакони със сълзотворен газ и бойният нож от дните му в армията.