Джонатан Келерман - Оцеляват само силните

Отново влязохме в апартамента. Телефонът звънеше. Вдигнах слушалката.

— Обажда се Даниел. На съседната пряка съм. Може ли да дойда при вас?

— Разбира се.

— Имам ключ. Не е нужно да ми отваряш.

Даниел беше в униформа на електротехник и носеше малка черна раница. Не го бях виждал с такова изражение. Предпазливо. Напрегнато.

— Как мина събирането?

Преди да отговаря, Майло му посочи стол.

— Какво стана със Сангър?

— Не отиде на купона. Проследих го от хотела до центъра. Влезе в сграда на Седма улица, където се срещна с психолог.

— Рун Лейман — казах аз.

Предпазливостта му се изпари. Разказах му за Нолан и Бейкър и за срещата ми с Лейман. За подозренията ми към Лейман.

Даниел седеше със затворени очи. Ръцете му бяха на коленете.

— Лейман е замесен — каза най-сетне той. — Влязох в онази сграда и използвах параболичен микрофон, за да подслушам разговора му със Сангър. Бях в килера. Микрофонът е малък и звукът не беше много качествен. Ако имах наблюдателен пост в някоя съседна сграда, щях да избера нещо по-мощно. Но успях да чуя по-голямата част от разговора.

— Записа ли го? — попита Майло.

Даниел извади от раницата миниатюрна касета. Майло протегна ръка и той му я даде.

— Както казах, качеството е лошо и понякога думите се разбират трудно, но общият смисъл е ясен. Искате ли да обобщя?

— Да.

— Сангър и Лейман са роднини. Братовчеди. Първо говориха за лели, чичовци, деца и за семейното празнуване на Коледа в Кънектикът. Лейман е ерген и Сангър го попита дали чука мацки. Лейман рече: „Едва ли искаш да знаеш“ и се засмя. И Сангър се засмя.

— Двамата си приличат — казах аз. — Едри, навъсени, безлични и с подпухнали очи. Вероятно са от фамилията Лумис. Нали каза, че сега компанията се ръководи от братовчеди?

— Имената, с които разполагаме, не са Лейман и Сангър, но може и да имаш право… Да, наистина си приличат.

— И още нещо — продължих аз. — Лумис се гордеят, че прародителите им са от колониална Англия. Когато бях в кабинета му, Лейман много се хвалеше с къс сребро, което стояло в Британския парламент.

— Благородническа кръв — отбеляза Майло. — Правиха ли нещо друго, освен да говорят за спомени?

— Боя се, че не споменаха нищо за „Мета“, нито за убийства или за DVLL, макар че имаше множество расистки изявления. „Как е хотелът?“ — попита Лейман. „Не е зле, като се има предвид, че собственикът е тюрбан“ — отговори Сангър. „Това означава ли, че има сто хиляди доларови еврейски банкети?“ Такива неща. После излязоха и отидоха в частния клуб долу. Не можах да измисля начин да се вмъкна там. Дори да го бях сторил, шумните разговори щяха да направят микрофона безполезен. Затова влязох в кабинета на Лейман. Сангър донесе куфарче, но не го изнесе. Намерих го на един стол. Предполагахме, че Сангър осигурява средства за „Мета“, затова очаквах, че ще е пълно с пари, но куфарчето беше празно. В бюрото на Лейман обаче открих чанта с банкноти. Двеста хиляди долара.

— Правилен процес, грешна посока — отбеляза Майло. — Финансите текат от запад на изток. Лейман осигурява средствата.

— Така изглежда — съгласи се Даниел. — Стояха в клуба един час и се върнаха в кабинета, пушейки пури. Имаха доволен вид. Поговориха още, но пак не споменаха „Мета“. Лейман обаче каза, че е разочарован от „групата“. Била се изродила в светски клуб. Надявал се от новото да излезе нещо.

— Новото. Ето я твоята група отцепници — рече Майло.

— Да. Звучеше като име на нещо. Искаш ли да чуеш касетата? — попита Даниел.

— После.

— Като Нова утопия — рекох аз. — В статията си Сангър призовава към това.

Двамата се спогледаха.

— За какво друго говориха? — попита Майло.

— Лейман рече: „Ето ти малък подарък от семейството. Ще ти държи топло известно време“ и двамата се засмяха. Чух, че затвориха куфарчето и след няколко минути Сангър излезе от кабинета и напусна сградата. Не знам какво е правил после Лейман, защото според мен беше по-важно да следя Сангър. Той се върна в хотела и повече не се появи. Опитах да се обадя в стаята му, но телефонистката каза, че е помолил да не го безпокоят. За всеки случай останах още час и реших, че е заспал. Сетне се обадих пак. Представих се за служител на компанията за коли под наем и се уверих, че утре Сангър заминава. Ще го следя, за да бъда сигурен, после ще го предам на хората от Ню Йорк. Ще им кажа да засилят наблюдението и на Хелга Крейнпул.

— Едно голямо щастливо семейство — каза Майло. — Как се осъществява връзката с Бейкър?