Бих могъл. Но не искам.
Защото лигави фентъзита на този свят има повече от достатъчно. А хора като Тери Сторн ( като мен! ) се броят на пръсти.
В тази книжка са събрани една шепа разкази. Някои от тях са забавни. Над друга част са проляни толкова сълзи, че биха могли да накарат и Резедавата Река да прелее пет пъти. Сигурен съм, че на повечето от вас – презаситените от секс, пари и женско внимание метросексуални творения на гнусното ни съвремие – последните няма да ви харесат. Недоволни ще останат и жените, които все още наивно вярват в собственото си превъзходство над останалите: онези, които всяка вечер убиват по една магия, тръгвайки си от дискотеката с мускулестия празноглавец, чиито „плочки“ ги карат да получат два оргазма още на дансинга, а видът на захранения от мама и тате портфейл – още седем.
На Тери Сторн обаче не му пука от това. Той седи – сам, както винаги – в квартирата си, пие водка с портокалов сок, вперил невиждащ поглед в белия лист, който стои пред него, а по бузите му се стичат сълзи.
Ако поне един от вас, след като прочете тази книга, запали цигара и се замисли над мъката, събрана в тези страници...
Ако усети влагата по собствените си страни, вместо да заседне пред компютъра и да натрака поредното феминистично критикарстване...
Ако признае правото на болка на магьосника...
Значи животът на Тери Сторн не е бил толкова безсмислен, колкото му се струва.
Бележки
Веве (Veve или Vévé) – религиозен символ, използван в хаитянското вуду (бел. авт.)
Мориц Корнелис Ешер (Maurits Cornelis Escher) – нидерландски художник, познат със своите гравюри върху дърво и литографии, които изобразяват мозайки, невъзможни конструкции, безкрайни обекти и покрития на равнината (бел. авт.)
Разказът е предвиден за публикуване в следващата книга на автора (бел. ред.)
Робърт Лангдън – измислен герой, професор и уважаван учен по религиозна символика в Университета в Харвард в романите на Дан Браун (бел. авт.)
Никифор I Геник (в редки случаи Никифор I Логотет) – византийски император, управлявал от 31 октомври 802 г. до смъртта си на 26 юли 811 година, когато според българската възрожденска легенда бива посечен от хан Крум Страшни с думите: „Като не щеш мира - на ти секира!“ в Битката при Върбишкия проход. „Като отрязал главата на Никифора“, пише летописецът, „Крум очистил черепа и го обковал отвън със сребро, с гордост карал славянските князе да пият“ (бел. авт.)
За това има Google Translate – не искам да цапам книгата с превода :) (бел. авт.)
Михаил I Рангаве – византийски император от 811 до 813 г. След смъртта на Никифор I в битката при Върбишкия проход Михаил заема престола, след като убеждава зет си Ставракий, който е смъртно ранен в сражението, да абдикира. Коронован за император на 2 октомври 811 г. (бел. авт.)
„Това съм аз, Льо Клер!“ – реплика от британския комедиен сериал „Ало, ало“, станала класическа благодарение на многократните повторения на шоуто по българските телевизии (бел. авт.)
Блатник – зъл дух, обитател на блатата. Според народните поверия, блатните духове трупат съкровища на дъното на блатата векове наред и ревниво ги пазят от натрапници. Ако човек се приближи много до някое блато, блатниците могат внезапно да изскочат от тинята и да го завлекат на дъното, за да го удавят (бел. авт.)
Опойца – зъл дух – кръвопиец, приемащ физическа форма на пиявица, който се загнездва под кожата на човека и смуче кръвта му. Опойците докарват бяс, т. е., могат да се вселят в човека, чиято кръв са смукали. В някои вярвания смятат, че в опойци се превръщат хората, които умират пияни. В миналото такива хора ги погребвали отделно на гробищата, встрани от другите – смятало се, че да умреш като опойца е все едно да се самоубиеш (бел. авт.)
Стѝи – водни духове, обитаващи най-дълбоките места в реките, засвидетелствани във вярванията на българското население в Македония. Представяни са като жени с много дълги разплетени коси, които давят хората в реките. Вярва се, че човек дори да се опита да избяга от тях, те хвърлят по него косите си, впримчват го и го оплитат с тях и го завличат в дълбините, където го удавят (бел. авт.)
Компютърна команда в операционната система Linux (бел. авт.)
За изданието
УСМИВКА В ПОЛУНОЩ
(Кръчма „Зелената котка“)
Сборник фентъзи разкази
Българска, първо издание
ISBN 978-954-8628-79-2
Читать дальше