Сибин Майналовски - Усмивка в полунощ

Ти много добре знаеше с какво се захващаш, когато каза на Тери, че го обичаш. Осъзнаваше факта, че нямаш до себе си просто още един келеш, когото да ошушкаш до дупка в емоционално отношение, след което да го натириш като добитък по улиците на самотата. Но ти се впусна през глава в тази любов, претендирайки, че си възрастна. Мислеше си, че няма нещо на този свят, което да сломи вярата ти в магията, наречена Тери.

Е, оказа се, че има. Едва ли има по-разпространена новобранска грешка от тази. Ти попадна в капана на това, с което редовните посетители на „Зелената котка“ бяха запознати от над 2000 години. Цветистият език на Рей Макгавърн му бе лепнал названието „Магьоснически астигматизъм“. Не знаеш какво значи това? Астигматизмът е дефект на човешкото око, при който се получава неясен образ поради липса на правилно фокусиране. Обяснено с по-прости думи като за хора, които не са чели нищо друго освен Стефани Майър и Нора Робъртс през целия си прехвален живот, това е болестта на несъвместимите двойки. Това е нещото, което се случва, когато едното око (магьосникът) се фокусира върху висшето добро (бъдеще... щастие... любов...), докато другото, по-късогледото, не може да види по-далеч от плътските и меркантилните си желания.

В най-тежките случаи на магьоснически астигматизъм се налага операция. В най-леките – очила, капки и тренировка на очните мускули. В най-безнадеждните – когато късогледото око решава, че прекрасно ще се справи самò – самозваните доктори като теб предприемат ампутация. На здравото око.

Затова не се ядосвай. Не обвинявай вселената за това, че вече виждаш двуизмерно и магията на трите измерения ти убягва. Не плачи затова, че вместо магьосника и „Зелената котка“ пред погледа ти се мержелеят тривиални приятелки, абсолютно лишени от магия роднини и преливащи от скука любовници, които немагическото ти битие услужливо ти пробутва.

Лошата новина за теб е, че плачът няма да ти помогне. Сълзите са предназначени да отмиват онези неща в очите, които могат да ти навредят. А веднъж щом всички всекидневни дразнители напуснат тялото ти като ненужна смет, блясъкът на онова, което имаше, но загуби, става повече от ослепителен.

Така че знам, че ти липсвам. Това е напълно в реда на нещата.

Това, което не ми дава мира, е тотално различно нещо.

Защо, в името на Мрака, и ти ми липсваш?

И то във всеки един миг от отвратително дългия ми живот.

30 септември 2013 г.