Питър Мей - Човекът от остров Луис

Кейт запуши устата ми с ръка, но едва успяваше да сдържи собствения си смях. Измежду здраво стиснатите ѝ устни излизаха малки експлозии въздух, затова аз също сложих длан върху тях. Стояхме така, плътно притиснати един в друг, близо десет минути, докато господин Макгинти си свърши работата.

Мисля, че това бе първият път, когато почувствах сексуалността на нейното тяло. Нейната топлина, мекотата на гърдите ѝ, притиснати в мен, крака ѝ, преметнат върху моя. И у мен полека започна да се надига възбуда, едновременно приятна и плашеща. Тя носеше светла басмена рокля с изрязано деколте, което разкриваше формите ѝ. Помня, че онази нощ беше боса и в краката ѝ, огрени от лунната светлина, имаше нещо особено чувствено и изкусително.

Косата ѝ бе доста пораснала от напускането на сиропиталището и падаше върху раменете ѝ на меки кестеняви къдри, а твърде дългият бретон постоянно влизаше в очите ѝ.

Докато лежахме в тревата, долових още и лекия аромат на цветя, който се носеше около нея — свеж и с лека мускусна нотка, напълно различен от онзи, с който я помнех от Дийн. Когато господин Макгинти най-сетне се прибра у дома и ние снехме ръце от устите си, подуших въздуха отново и я попитах какъв е този мирис.

— Просто одеколонът на госпожа О’Хенли — изкиска се тя.

— Какво е това?

— Парфюм, глупчо. Пръснах си го ето тук, на врата. Харесва ли ти?

Харесваше ми, и още как. Не знаех какво има в него, но караше стомаха ми да пърха, сякаш вътре имаше пеперудки. Очите ѝ, едва на педя от моите, изглеждаха много тъмни под лунната светлина, а пълните ѝ устни ме привличаха почти неустоимо да ги целуна. Преди да успея да се поддам на изкушението обаче, тя скочи и ми даде знак с ръка да побързам.

Изправих се и двамата продължихме тичешком покрай началното училище и по пътя, минаващ над плажа. Тук спряхме запъхтени, за да се насладим на гледката. Морето искреше в трептящо мълчание под нас, а вълните се плискаха кротко в пясъчната извивка на залива. Лунната пътека се простираше до безкрай, а линията на хоризонта се нарушаваше единствено от шепа тъмни островчета и мрачния, масивен силует на Бара.

Никога не бях виждал подобна нощ. Мека и съблазнителна, сякаш нарочно подпомагаща тайния план на Кейт.

— Ела — подкани ме тя и пое по тясна пътечка през бурените, към руините на стара къща на самия бряг. Щом се озовахме между каменните ѝ стени, тя се отпусна върху тревясалия под и потупа с длан мястото до себе си. Седнах, долавяйки с всичките си сетива топлината на нейното тяло, тихите въздишки на морето, кадифения, обсипан със звезди небосвод над главите ни. Изпълнен с неведомо очакване от погледа на нейните блестящи тъмни очи, от допира на пръстите ѝ, преминали като електрически ток през лицето ми.

Нямам представа откъде се учим да правим тези неща, но преди да разбера какво става, аз я държах в прегръдките си и ние се целувахме. Меки и топли устни, отварящи се, за да позволят на езиците ни да се срещнат. Тръпнещи, търсещи. Усетих ръката ѝ между краката си, където напрежението вече изпълваше панталоните ми, а моята се плъзна под тънкия плат на роклята, за да напипа меката, поклащаща се гръд, зърното, набъбнало и твърдо като лешник.

Чувствах се замаян. Упоен. Напълно изгубил контрол, понесен от морето от хормони. Съблякохме се трескаво, захвърляйки дрехите както ни падне, и се притиснахме голи един в друг. Мека, податлива, влажна, гореща плът. Не знаех какво върша. Момчетата никога не знаят. Те само следват някакъв груб инстинкт. Кейт бе онази, която направляваше нещата. Пое члена ми в ръка и го насочи нежно вътре в себе си. Простенах, почти изкрещях от болка или удоволствие, а после първичните ми инстинкти влязоха в играта и аз извърших онова, което бях програмиран да върша. Нейните викове само ме възбуждаха още повече, довеждайки до естествения и, разбира се, твърде скорошен финал.

Но Кейт бе подготвена за него и ме накара да изляза, така че семето ми се изля отвън, сребристо на лунната светлина върху меката извивка на корема ѝ.

— Не искаме да забременея, нали? — каза, след което постави ръката ми между бедрата си. — А сега ме накарай и аз да свърша.

С нейна помощ неловките ми пръсти бързо се научиха как да изтръгват отклик от влажната мекота на устните ѝ и аз бях изпълнен от огромно желание да я задоволя, докато тя извиваше тяло отново и отново, преди накрая да извика в нощта и да се отпусне задъхана върху тревата, с усмивка върху пламналото лице.