Питър Мей - Човекът от остров Луис

— Значи те сигурно са познавали съседите? — предположи Фин.

— О, разбира се. Те познаваха всички наоколо. Слушал съм много истории като момче, когато почивахме тук през лятото. Но в края на шейсетте баща ми почина и оттогава спряхме да идваме. Мама също си отиде преди пет години, а аз реших да се върна и да постегна къщата едва миналата година, след като ме съкратиха от работа. Да видя дали ще успея да си изкарвам прехраната като земеделец.

Фин се озърна и кимна одобрително.

— Дотук се справяте чудесно.

— Е, все трябваше да направя нещо с парите от обезщетението, нали?

— Знаете ли изобщо нещо за семейство Макдоналд? — намеси се Гън.

Мъжът си пое дълбоко въздух и изпуфтя замислено.

— Не и от първа ръка. В самото начало, когато идвахме на почивка, те още живееха тук. После май стана някаква трагедия. Не знам точно каква, но щом пристигнахме следващото лято, от тях нямаше и следа.

Гън се почеса по брадичката.

— И нямате представа къде са заминали?

— Един господ знае. Мнозина от тукашните хващат към Канада, по дирите на своите предци от времето на Изселванията 7 7 Принудителни изселвания на арендатори на земя в Шотландия през XVIII и XIX век вследствие на стопански реформи. — Б.пр. .

Фин усети как вятърът започва да захладнява и вдигна ципа на якето си.

— А дали е възможно въпросните Макдоналд да са били католици?

Този път другият се изсмя с пълно гърло.

— Католици? Тук? Сигурно се шегувате. Това е презвитерианска общност.

Фин кимна. Действително, сценарият не изглеждаше особено вероятен.

— Къде се намира най-близката църква?

— Най-близо е Шотландската църква в Скариста. — Мъжът се обърна и посочи на юг. — На няма и пет минути път.

— Какво изобщо правим тук?

Гън стоеше безутешно насред асфалтирания паркинг на билото на хълма, вдигнал яка до ушите си и с почервенял от студа нос. Макар слънцето да пробиваше на места облаците, хвърляйки петна от светлина, препускащи като диви коне през низината и плажа под тях, в лъчите му нямаше топлина. Вятърът се бе обърнал откъм север, лъхайки в лицата им с мразовита арктическа жилка.

Църквата на Скариста се извисяваше гордо над пространство от окосена трева, осеяно с надгробните камъни на поколения благочестиви местни жители. Чудна гледка, която да отнесеш със себе си в отвъдното, помисли си Фин. Синкавите силуети на планините в далечината, златистата ивица на плажа, вечно менящата се светлина на неспокойното небе и постоянният рефрен на вятъра, наподобяващ хор от правоверни гласове, извисени във възхвала на Бога.

Той погледна към сградата на църквата, също толкова сурова и лишена от украса, както и тази в Кробост.

— Искам да видя дали вътре има лодка — каза.

— Лодка? — намръщи се озадачено Гън. — В църквата?

— Да, лодка. — Фин натисна бравата на вратата и тя се отвори. Двамата прекосиха преддверието и влязоха в основното помещение, където, разбира се, нямаше лодка. Само прост олтар от буково дърво с пурпурна драперия и амвон, издигнат високо над него, откъдето свещеникът, привилегирован да стои по-близо до всевишния от своето паство, проповядваше словото Божие.

— И какво те накара да мислиш, че ще откриеш лодка в храма? — обади се иззад гърба му Гън.

— Тормод Макдоналд спомена за църква с лодка вътре, Джордж. Църква, построена от рибари.

— Значи си го е съчинил.

— Не съм сигурен. Вярно, че е объркан и разстроен. Спомените му се губят и преплитат и трудно намира думи, с които да ги предаде. Допускам дори, че крие нещо, съзнателно или не. Но не мисля, че лъже.

Още щом излязоха от църквата, вятърът ги поде наново, още по-силен и безмилостен от преди.

— Целият остров Харис е протестантски, нали, Джордж? — попита Фин.

— Не ще и дума. Дори да се намерят един-двама католици на Хебридите, те са по-скоро като овце, отлъчени от стадото, и живеят най-вече по южните острови. — Той се ухили и понижи глас. — Знаеш, по-топъл климат, по-леки нрави. Чувам, че магазините дори продавали алкохол в неделя.

Фин също се усмихна и отвори вратата на колата.

— Мисля, че по-скоро адът ще замръзне, отколкото да видим това по нашите места. А сега накъде?

— Карай обратно към Тарбърт. Ще ми се да взема копие от акта за раждане на стария Тормод.

Отделът по гражданско състояние се намираше в сградата на съвета в Тарбърт — унило здание с плосък покрив, служило по-рано за общежитие на учениците, идващи от далечни кътчета на острова, за да посещават местната гимназия. Къщата на отсрещната страна на улицата едва се виждаше иззад стена от дървета и храсти, безспорно оставена да израсте, за да скрие от погледите на обитателите ѝ грозотата на тази постройка.