Питър Мей - Човекът от остров Луис

— А тя е?

— Ти самият си семеен, нали?

— Бях.

Преподобният направи едва забележима пауза, докато възприеме информацията, сетне продължи, сякаш не беше чул.

— Значи трябва да знаеш.

— Виж, Доналд, аз се ожених набързо преди седемнайсет години. Честно казано, почти нищо не помня от процедурата.

— В общи линии това, което ти трябва, е акт за раждане, а също решение за развод, ако си бил женен преди, или смъртен акт за бившата ти половинка, ако си вдовец. Въз основа на тях се сключва граждански брак и се издава съответното удостоверение. Единственото, което прави свещеникът, е да извърши църковния обред и да се подпише върху пунктираната линия, след като церемонията приключи. Заедно с щастливите младоженци и техните кумове.

— Тоест, баща ти не е имал основание да се усъмни в самоличността на хората, които венчава?

Очите на Доналд се присвиха в недоумение.

— За какво изобщо става дума?

— Нищо, Доналд. Просто една глупава идея. Забрави, че съм повдигнал въпроса.

Другият прибра брачното свидетелство в чекмеджето и го заключи, след което се обърна и попита:

— Значи ти и Маршели отново сте заедно?

— Да не би да ревнуваш? — усмихна се Фин.

— Не ставай глупав.

— Не, не сме заедно. Върнах се да постегна къщата на родителите си. Опънах палатка на двора, за да има къде да спя, докато сменя покрива и прокарам водопровод.

— Значи се отби просто заради тази своя „глупава идея“?

Фин стисна зъби, мъчейки се да потисне огъня на гнева, който собствените му емоции раздухваха някъде дълбоко в него. Но знаеше, че няма да успее.

— Знаеш ли, Доналд, ти си един проклет лицемер.

Отецът го изгледа сепнато.

— Какви ги говориш?

— Мислиш ли, че не знам, че Катриона е била бременна, когато сте се оженили?

— Кой ти каза това?

— Вярно е, нали? Великият Доналд Мъри, волният дух, радетелят на свободната любов, се е прецакал и момичето е надуло корема.

— Няма да слушам подобен език в Божия дом.

— Защо не? Това са само думи. Бас държа, че Исус също е можел да се изразява пиперливо, ако пожелае. Ти самият рядко си мереше приказките навремето.

Доналд скръсти ръце върху гърдите си.

— Накъде биеш, Фин?

— Натам, че ти си сгафил и това не е било проблем. Не е имало никой наоколо, който да те съди. Но сега не си готов да мериш със същия аршин Фионлах и собствената си дъщеря. Защо, да не би той да не е достатъчно добър за твой зет? Интересно, какво са мислели за теб родителите на Катриона.

Лицето на преподобния доби пурпурен цвят.

— Никога не се уморяваш да съдиш другите, нали?

— Не, това е твоя работа. Твоя и на онзи там, горе. — Фин вирна показалец към тавана. — Аз съм само наблюдател.

Той понечи да си тръгне, но Доналд го улови за ръката. Силните корави пръсти се впиха над лакътя му.

— Какво, по дяволите, те засяга това?

Фин се обърна и освободи ръката си.

— По-полека с изразите, Доналд. В Божия дом сме, не забравяй. Ти поне би трябвало да знаеш, че за някои от нас дяволите и адът са напълно реални.

В помещението беше студено. Място, подходящо за мъртвите. Санитарят в бяла престилка изтегли рафта на хладилната камера и Фин видя пред себе си кафеникавото от торфа, но инак удивително добре запазено лице на млад мъж, който, съдейки по момчешките му черти, не ще да е бил много по-възрастен от Фионлах.

Гън кимна на санитаря и той дискретно се оттегли.

— Надявам се, разбираш, че ако някой узнае за това, съм мъртвец. — Сержантът леко се смути от думата. — Ако ме извиниш за неуместния израз.

Фин го погледна.

— Напълно оценявам какво ти е струвала услугата, Джордж.

— Но това не ти попречи да я поискаш.

— Можеше и да ми откажеш.

— Вярно, можех. Но след като вече сме тук, по-добре побързай. Според патолога разлагането все повече ще се ускорява.

Фин измъкна от джоба си малък дигитален фотоапарат и направи три-четири снимки на лицето на трупа под различен ъгъл. Блясъкът на светкавицата се отразяваше от фаянсовите плочки на стените.

— Нещо друго, което ще ми е от полза да знам? — попита, след като прибра апарата обратно.

— Бил е увит в одеяло в продължение на няколко часа след смъртта. То е оставило отпечатъци по гърба, седалището, прасците и задната част на бедрата. В момента художник изработва скица, за да разберем как е изглеждала тъканта.

— Но няма с какво да я сравните?

— Не. Покрай тялото нямаше нищо. Нито одеяло, нито дрехи.

Гън почука на вратата и санитарят се върна, за да затвори рафта и да потопи непознатия млад мъж, изваден от мочурището, отново в царството на мрака.