Питър Мей - Човекът от остров Луис

Самият Тормод изглеждаше на около двайсет и пет, с гъста къдрава коса, обрамчваща лицето му. Фин никога не би го разпознал като стареца, чиито очила бе извадил от писоара предния ден, макар и да имаше известно сходство с едрия як мъж от детските му спомени от фермата, вечно облечен в син работен комбинезон и с платнено кепе, килнато на тила.

— Имате ли по-стари снимки на съпруга си? — попита.

Госпожа Макдоналд поклати глава.

— Не и отпреди сватбата. Докато се срещахме, все още нямахме фотоапарат.

— А на роднините и семейството му?

— Той не донесе нищо със себе си от остров Харис.

— Какво се е случило с родителите му?

Старата жена напълни отново чашата си от чайника, загърнат с плетено покривало, и предложи да долее и на гостите.

— Не, благодаря, госпожо Макдоналд — рече Фин.

— Щеше да ни разправяш за родителите на татко — подкани я Маршели.

Тя подуха внимателно чая си.

— Няма какво да разправям, миличка. Те са умрели още преди да се запознаем.

— Нямаше ли някой от негова страна на сватбата? — попита Фин.

— Нито един човек. Виждате ли, Тормод е бил единствено дете. Повечето, ако не и всичките му роднини са емигрирали за Канада някъде през петдесетте. Той не говореше много за тях. — Настъпи пауза, през която мислите ѝ сякаш се устремиха към някакви далечни спомени. — Странно… — рече накрая, но замлъкна отново.

— Кое е странно, мамо?

— Татко ти беше много набожен човек. Сигурно помниш — ходене на църква в неделя сутрин, четене на Библията следобед, молитва преди всяко хранене.

— Трудно бих могла да забравя — рече Маршели, хвърляйки печална усмивка към Фин.

— И много почтен. Със справедливо отношение към всички, освен…

— Към католиците, знам — прекъсна я Маршели. — Наричаше ги паписти и ги мразеше в червата.

— Никога не съм одобрявала това — поклати глава майка ѝ. — Баща ми принадлежеше към англиканската църква, която не е чак толкова различна. Освен че няма папа, разбира се. Откъде идваше тази ненавист у него към католиците, не мога да разбера.

— Понякога съм се чудила дали не ги хулеше на шега.

— О, сериозен беше, и още как.

— Та за кое казвахте, че е странно, госпожо Макдоналд? — намеси се Фин в опит да върне разговора към първоначалното му русло.

Тя го изгледа объркано за секунда, преди да се сети за какво става дума.

— А, да. Снощи прехвърлях някои от нещата му. Той е събрал купища вехтории през годините. Държеше ги в стари кутии за обувки, в шкафовете и чекмеджетата на стаята за гости. Не знам за какво му бяха, но прекарваше там по цели часове в ровене из тях. — Тя отпи от чая си. — Та на дъното на една от тези кутии открих нещо, което ми се стори… малко необичайно.

— Какво, мамо? — Маршели бе явно заинтригувана.

— Чакайте, ще ви покажа. — Майка ѝ излезе и след минута се върна, като се настани между тях на дивана. Протегна дясната си ръка над масичката за кафе и когато разтвори шепа, върху страниците на сватбения албум изпадна сребърна верижка с малък, потъмнял медальон. Те се наведоха по-близо и Маршели го вдигна, за да го разгледа.

— Свети Кристофър — каза. — Покровителят на пътешествениците.

Върху износената повърхност бе изобразен светецът, подпрян на своята тояга и пренасящ малкия Христос през бури и мътни води. Свети Кристофър, закриляй ни , бе гравирано околовръст.

— Доколкото знам — сви рамене възрастната дама, — католическата църква го е деканонизирала преди около четирийсет години, но той все пак си остава част от нейната традиция. Какво търси нещо подобно у баща ти, умът ми не побира.

Фин се пресегна и взе медальона от Маршели.

— Може ли да го покажем на съпруга ви, госпожо Макдоналд? Ще бъде интересно да проверим дали ще събуди у него някакви спомени.

— Разбира се — махна с ръка тя. — Вземайте го. Задръжте го или го изхвърлете, все ми е едно. На мен не ми трябва.

С известно усилие Фин убеди Маршели, че е по-добре да я остави у тях и първо сам да поговори с Тормод. Нейното присъствие щеше да предизвика твърде много асоциации, които можеха допълнително да замъглят спомените му. Той пропусна да ѝ каже, че иска да свърши и още нещо на път за старческия дом.

След като се отдалечи достатъчно, за да не може да го види, свърна от шосето по посока на кробостката църква. Гумите на колата изтрополиха през решетката за овце 5 5 Решетка от метални греди или пръти, монтирана над изкоп в земята. Позволява преминаването на хора и автомобили, но спира добитъка и овцете. — Б.пр. на входа на просторния паркинг. Църквата бе мрачно и сурово здание. Нямаше религиозни фризове и орнаменти, нямаше витражни прозорци, нито дори камбана в камбанарията. Нищо, което да разсейва преклонението пред Бога. Един бог, разглеждащ развлечението като грях, а изкуството — като идолопоклонство. Вътре липсваше орган или пиано. Само жалните песнопения на вярващите отекваха под сводовете ѝ по време на Сабат 6 6 На шотландския остров Луис, където се развива действието, се съблюдава традицията за Сабат — седмия ден за почивка, отбелязван в неделя. — Б.пр. .