Питър Мей - Човекът от остров Луис

Той паркира пред дома на свещеника и изкачи стълбите до входната врата. Слънцето все още огряваше зеленикавокафявата мозайка на мочурищата, изпъстрени с плетеницата белези, оставени от резачите на торф. Тук горе бе голо и открито, мина му през ума. По-близо до Бога, като в постоянно изпитание на вярата срещу яростта на стихиите.

След като натисна звънеца, мина близо минута, преди вратата да се отвори и бледото безкръвно лице на Дона да се покаже насреща му от сумрака на коридора. Още първия път, когато я бе видял, му се бе сторило невероятно, че толкова невръстно наглед момиче може да е бременно. И сега, като майка, тя не му направи по-различно впечатление. Тъмнорусата коса, наследена от баща ѝ, бе изпъната назад върху малката главица. Не носеше никакъв грим и в тесните си джинси и бяла тениска приличаше на крехко и беззащитно дете. Единственият контраст идваше от очите. Те бяха възрастни и знаещи.

— Здравейте, господин Маклауд — каза тя след кратко мълчание.

— Здравей, Дона. Баща ти тук ли е?

— О, а аз си помислих, че сте дошли да видите бебето. — В гласа ѝ прозвуча нотка на разочарование.

Той незабавно изпита вина. Естествено, това се очакваше от него. Но тъкмо сега се чувстваше откъснат, лишен от емоции.

— Може би друг път.

Примирението се спусна като ситен прах върху детинските ѝ черти.

— Татко е в църквата. Поправя някаква дупка на покрива.

Фин почти бе преполовил стълбите, когато спря и се обърна. Дона продължаваше да гледа след него.

— Те знаят ли? — попита я.

Тя поклати глава.

Ударите на чука се чуваха още от преддверието, но източникът им можеше да се види едва от вътрешността на храма. Доналд Мъри бе кацнал на върха на стълба, опасно издигаща се от балкона към гредите върху източния скат на покрива. Беше облечен в син работен комбинезон, а косата му изглеждаше значително по-рядка и побеляла. Увлечен в коването, дори не забеляза застаналия в прохода между скамейките Фин, в чието съзнание се заредиха цяла върволица спомени от общото им минало. Случката в навечерието на нощта на Гай Фокс, разходката с червения спортен кабриолет по западния бряг, барбекюто на плажа…

Най-сетне гвоздеите на Доналд привършиха и той спря, за да потърси нови.

— Май прекарваш повече време в ремонти на тази църква, отколкото в проповядване на словото Божие — подвикна му Фин.

Преподобният така се сепна, че трябваше да се улови за една от гредите, за да не падне от стълбата. Погледна надолу, но изминаха няколко секунди, преди да разпознае новодошлия.

— Богоугодното дело може да приема различни форми — рече накрая.

— Чувал съм, че Господ не обичал да ни оставя да лентяйстваме. Може би нарочно е пробил тази дупка в покрива ти, за да те пази от съблазън.

Доналд не успя да сдържи усмивката си.

— Май не съм срещал по-голям циник от теб, Фин Маклауд.

— А аз не съм срещал по-дебелоглав човек от теб, Доналд Мъри.

— Благодаря, ще го приема като комплимент.

— Така и трябва. Бих могъл да кажа далеч по-лоши неща.

— Не се и съмнявам. — Отецът изгледа преценяващо своя посетител. — Това лично посещение ли е или професионално?

— Вече нямам професия, така че е лично, предполагам.

Доналд се намръщи озадачено, но не попита нищо. Окачи чука на примка на колана си и започна внимателно да слиза по стълбата. Докато се спусне на пода при Фин, вече бе леко запъхтян. Атлетичната фигура на някогашния строен младеж, бунтар и любимец на момичетата, бе започнала да затлъстява. Лицето му също застаряваше, кожата бе изгубила своята еластичност, а около очите я прорязваха ситни, подобни на белези бръчици.

— Е, какво мога да направя за теб? — стисна той протегнатата ръка на стария си приятел.

— Твоят баща е венчал родителите на Маршели — отвърна Фин.

Върху лицето на другия се изписа изненада. Явно не бе очаквал подобно въведение.

— Щом казваш. Той сигурно е венчал и половината население на Нес.

— Какви документи са се изисквали според теб?

Отецът помълча няколко дълги секунди.

— Това ми звучи по-скоро професионално, отколкото лично, Фин.

— Лично е, повярвай. Вече не съм в полицията.

— Добре — кимна Доналд. — Ела, ще ти покажа.

Двамата се упътиха по прохода към дъното на църквата и той отвори стаичката на канцеларията. Там отключи едно чекмедже, извади отвътре формуляр и го размаха пред Фин.

— Брачно свидетелство. За една двойка, която ще венчая идната събота. Гражданското отделение го издава само след като и двамата предоставят нужната документация.